Когато вече чувстваше, че ще умре от наслаждение, той я хвърли по гръб на леглото и проникна дълбоко в нея, докато телата им отново намериха избавление в могъща сладостна тръпка.
Безмълвни, останали без сили, окъпани в пот и задоволени, те заспаха, като се държаха за ръце.
Първа се събуди Рийган. Изненадана забеляза, че слънцето вече залязваше пред прозореца. Протегна се и се обърна на хълбок, за да разгледа Травис, който лежеше напречно на леглото. Защо не можеше да се владее, когато беше до нея? За пръв път през последните три години беше забравила за своята отговорност, за дъщеря си, за приятелката си и за сделките си.
Бавно, сякаш не искаше да го смущава, тя стана от леглото, облече се и събра остатъците от скъсаното си бельо от пода и мебелите. Преди да излезе от стаята, тя целуна Травис по косите и го покри чак до гърдите с лека завивка.
Излезе на пръсти от стаята и се затича към кухнята. Бранди сигурно вече се питаше дали не й се е случило нещо.
Травис идваше бавно на себе си, сякаш беше спал истински за пръв път от много години. С усмивка на лицето той обърна глава, за да разгледа жена си, ала вместо Рийган, погледът му срещна чифт сериозни кафяви очи, които го наблюдаваха напрегнато.
— Здравей — каза Травис тихо на момиченцето. — Как се казваш?
— Дженифър Станфорд. А ти кой си?
Преди още да му каже името си, Травис вече се досещаше коя е тя. Имаше голяма прилика с по-малкия му брат, а извивката на веждите й можеше да е наследство само от Рийган.
— Майка ти не се ли казва Рийган?
Детето кимна сериозно. Травис седна, придърпа завивката върху краката си и попита също сериозно:
— Какво ще кажеш, ако аз съм твой баща?
Дженифър прокара пръст по завивката, сякаш чертаеше фигура.
— Може да ми харесаш! Ти ли си моят баща?
— Мисля, че мога да твърдя това с чиста съвест.
— Ще живееш ли при нас?
— Всъщност по-скоро си мислех за това, че ти ще живееш при мен. Ако седнеш при мен, бих могъл да ти разкажа нещо за моята къща. През последната година купих четири понита, които имат големина, подходяща за моята дъщеря.
— Ще ми разрешиш ли да яздя някое пони?
— То дори ще бъде твое, за да се грижиш за него, да го яздиш и да правиш с него каквото ти хрумне. — След кратко колебание Дженифър се качи на леглото до баща си.
Първоначално пазеше дистанция, ала историята на Травис ставаше все по-дълга и по-увлекателна и тя седна в края на краищата в скута му.
Така ги завари Рийган — притиснати един до друг, взаимно очаровани. Двамата представляваха пленителна гледка.
Когато Дженифър забеляза майка си, тя започна въодушевено да подскача върху леглото.
— Това е моят татко! Ние ще живеем при него и той има едно пони за мен, свине, кокошки, оранжерия и езеро за плуване и ние можем да ловим риба там и въобще да правим всичко!
Рийган хвърли бърз поглед към Травис и протегна ръце към дъщеря си.
— Бранди те чака с вечерята в кухнята.
— Татко може ли да дойде с мен?
— Най-напред трябва да обсъдим нещо помежду си — отвърна Рийган строго. — По-късно може да разговаряш с него — ако изядеш всичко, което ти сервира Бранди.
— Ще го изям — обеща Дженифър и помаха с ръка на баща си преди да излети от стаята.
— Тя е красавица — каза Травис. — Не бих могъл да се гордея повече…
Той прекъсна мисълта си, защото Рийган се обърна рязко и го погледна ядосано.
— Нима нещо съм сгрешил?
— Нима нещо си сгрешил? — имитира го тя и се постара да потисне гнева си. — Осмеляваш се да кажеш на дъщеря ми, че ще живеем при теб?
— Ама разбира се, че отсега нататък ще живееш при мен, след като те намерих отново! Това положение продължи само известно време. Това е всичко.
— Никога ли не ти е минавало през главата, че постоянно съм знаела къде се намираш? — сопна се тя. — Можела съм по всяко време да се върна при теб и при тази чудовищна плантация, ако бях поискала.
— Рийган — каза Травис с тих глас — никога не разбрах защо си ме напуснала. Но в едно можеш да бъдеш сигурна: вие двете, ти и моята дъщеря, ще дойдете с мен, когато тръгна за в къщи!
— Тъкмо по тази причина те напуснах — отвърна тя рязко. — Защото от първия миг, в който се запознах с теб, казваше какво трябва да правя и как трябва да го правя. Аз исках да остана в Англия, но ти ме взе насила със себе си в Америка. Ти разпореди моята венчавка без дори да ме попиташ поне веднъж дали въобще искам да се омъжа за теб. И сетне този живот в твоята плантация! Аз трябваше да надзиравам стотици хора, които с всички сили се стремяха да подкопаят авторитета ми. И през цялото време те нямаше в къщи, за да… ловиш коне с твоята скъпа Марго!