Травис взимаше със себе си дъщеря си на езда и се катереше с нея на всяко дърво. Дженифър беше дълбоко впечатлена от ловкостта на баща си. За отплата Дженифър му показа целия град и разправяше наляво и надясно, че той бил нейният баща и че в бъдеще щяла да живее при него и конете му.
В същото време Рийган се стараеше да не вижда Травис и неговите успехи в приобщаването на дъщеря й, както и да не чува безбройните въпроси на съгражданите си.
Откакто Травис пребиваваше в града, Рийган повече не беше мяркала Фаръл и когато два дни по-късно той отново се появи, тя установи, че дори не беше забелязала отсъствието му.
— Мога ли да говоря с теб на четири очи? — попита той. Той изглеждаше уморен и не приличаше на себе си, сякаш с дни не беше мигвал.
— Естествено. Нека отидем в канцеларията ми. — Когато стигнаха до нея и Рийган затвори вратата зад себе си, тя го изгледа изпитателно: — Толкова си сериозен, сякаш трябва да ми кажеш нещо изключително важно.
Той се отпусна в едно кресло и погледна към нея.
— Ходих за два дни до Бостън и пак се върнах.
Тя му наля уиски.
— В такъв случай е ставало дума за неотложни дела, които вероятно засягат и мен и състоянието на моите родители.
— Да, по-точно казано засягат завещанието на баща ти. Едно копие от него се намери в адвокатската кантора в Бостън. Бях наредил да го извадят преди известно време и да го пратят в Америка, за да ти го представя, ако те намеря там. Струваше ми се, че бях прочел в него една клауза, която си отбелязах, но от предпазливост ходих отново до Бостън, за да се убедя в нея. Тук имам едно писмо — каза той и извади плик от вътрешния джоб на жакета си.
Рийган го взе и го подържа за миг нерешително в ръката си.
— Навярно ще ми кажеш какво пише в него.
— Твоите родители умряха, когато ти беше още твърде малка. Вероятно дори не ги помниш, но по онова време беше още жив братът на баща ти. Той трябваше да бъде твой настойник и ти живя няколко месеца при него. Ала той надживя родителите ти само с половин година.
— Спомням си само вуйчо Джонатан.
— Да, той беше единственият роднина, който ти беше останал още тогава. Значи управителите на твоето състояние, банкерите на твоите родители, го назначават за твой настойник. Те естествено нямат никаква представа за характера на този човек. По времето, когато е съставено завещанието, твоите родители мислят, че ще бъдеш на добро място при брата на баща ти…
— Фаръл, моля те, говори по въпроса.
— Въпросът, скъпа моя, се състои в това, че не биваше да се омъжваш без разрешението на настойника си. Може би родителите ти са искали да попречат на това, да попаднеш в ръцете на ловец на зестри или може би са искали само да ти спестят ходенето по мъките, което те самите изживяват, когато майка ти след венчавката й е била изхвърлена на улицата от нейното семейство без нито едно пени.
— Това ли е всичко? Сигурно има още нещо.
— Рийган, ти не ме разбираш. Ти си се омъжила за Травис Станфорд без писменото разрешение на настойника си и тогава си била едва на седемнадесет години.
— На седемнадесет ли? Не, аз знам, че тогава бях вече на осемнадесет години.
— Мислела си, че си вече на осемнадесет години, но в това писмо е отбелязана истинската ти рождена дата. Твоят вуйчо именно е преместил напред рождената ти дата, за да те задоми и да се докопа до парите ти.
Малко объркана, Рийган се облегна назад на писалището.
— Значи искаш да ми кажеш, че бракът ми с Травис е недействителен, нали?
— Точно така! Ти си била малолетна и си се венчала без одобрението на настойника си. Ти не си омъжена и никога не си била такава, госпожице Уистън.
— А Дженифър?
— Съжалявам, но се налага да ти кажа, че е незаконна. Естествено, твоят съпруг би могъл да я осинови, ако се ожени повторно за теб.
— Не мога да си представя, че Травис би се примирил с това дъщеря му да бъде отгледана от баща-осиновител.
— Да върви по дяволите този Травис! — Фаръл скочи от креслото като ужилен и се изправи в цял ръст пред Рийган. — Пет години те чакам. Обичам те, откакто те познавам. Не можеш да ме упрекнеш, че се плашех от брака с едно седемнадесетгодишно дете. Инстинктивно трябва да съм усещал тогава, че си още малолетна. Трябва да разбереш, че не исках за жена едно дете. Поне не съм те изнасилил в леглото, както е постъпил този баща на Дженифър.
Той взе ръцете й в своите.
— Омъжи се за мен, Рийган! Аз ще бъда, добър, верен съпруг. Нима не съм ти доказвал любовта си вече толкова много години? И на Дженифър с мен никога няма да й липсва нейният истински баща.
— Моля те, Фаръл — каза тя и измъкна ръцете си от неговите. — Трябва най-напред да помисля върху това. Вестта, че съм живяла толкова много години в грях с един мъж, е истински шок за мен. И това би могло много да уязви и Дженифър.