— Затова и дойдох веднага при теб… — започна той, ала тя вдигна ръка, за да му отнеме думата.
— Аз трябва най-напред да се оправя сама с всичко това. А ти — прибави тя усмихната — имаш нужда сега преди всичко от една баня и няколко часа сън.
Минаха обаче още няколко минути, преди Фаръл да се оттегли и Рийган несмущавана да прочете съдържанието на писмото, което й беше донесъл от Бостън. Когато половин час по-късно сложи отново документите върху писалището, тя се усмихна. Вярно беше, че никога не е била омъжена за Травис. Как щеше да беснее Травис, когато го узнаеше!
За пръв път от четири години насам тя се отдаде на своите сънища наяве и си представи с безчет подробности как щеше да реагира, когато му кажеше, че вече няма никаква власт над нея и че според закона Дженифър не е ничия дъщеря. Веднъж в живота си поне щеше да удържи победа над Травис, а това обещаваше да стане чудесно преживяване.
Що се отнасяше до брачното предложение на Фаръл, то тя можеше само да се смее на него. Той беше толкова глупав да си въобразява, че тя действително вярва на неговите уверения в любов. Искаше само да се ожени за нея преди да навърши двадесет и три години, защото тогава щеше да получи наследството на родителите й. Скоро щеше да научи, че тя не му отреждаше никаква съществена роля в живота си.
Усмихната се залови да пише бележка, с която канеше на вечеря Травис тази вечер.
Високи, ухаещи свещи осветяваха интимната столова. Масата беше покрита с шлифован оловен кристал от Виена, чинии от френски порцелан и сребърни прибори от Англия. Виното беше скъпоценен бисер от Германия, а яденето беше американско.
— Радвам се, че най-сетне главата ти е увряла — каза Травис, като мажеше филия хляб с масло. — Дженифър ще се чувства много по-добре сред приятели, отколкото сред менящи се всеки ден непознати хора. Винаги ли я оставяш да играе в градината край хотела без надзор? Не знам дали подобава на едно дете да снове из коридорите на обществено заведение.
— А ти положително имаш толкова голям опит в общуването с деца, че знаеш много добре кое е правилно за тях — възрази Рийган.
Той сви рамене, докато опитваше яденето.
— Във всеки случай разбирам толкова много от детско възпитание, че съм убеден, че Дженифър би била на по-добро място някъде другаде, отколкото тук. В моята плантация ще имаш повече време за нея и — той се усмихваше — за всичките ни бъдещи деца.
— Травис… — започна тя, ала той не й даде думата.
— Дори не мога да ти кажа какъв камък ми падна от шията, че най-сетне главата ти е увряла. В действителност аз очаквах повече съпротива от теб. Ти си по-зряла, отколкото си мислех.
— Какво? — извика Рийган и се задави от виното си. — Най-сетне ми била увряла главата? Станала съм по-зряла? За какво говориш всъщност?
Той взе ръката й, погали пръстите й и после каза с нисък, тих глас:
— Тази вечеря беше за мен толкова изненадваща, защото подозирах какво ще ми кажеш на четири очи. — Той целуна крайчеца на пръстите й. — Знам много добре колко ти е било трудно да вземеш това решение и ти обещавам, че никога вече няма да го използвам срещу теб. С твоето съгласие да се върнеш при мен ти ми доказа своята сърцатост и своето великодушие. Може би искаш да останеш още малко тук в твоя малък град, но Дженифър се нуждае от дом, а не от хан, пълен с чужди хора. Такъв дом аз наистина мога да й предложа.
Той повторно целуна пръстите й.
— Взела си мъдро решение, скъпа.
Рийган си пое дълбоко въздух, за да говори със спокоен глас, отпи още една голяма глътка вино и после го погледна с лъчезарна усмивка.
— Суетен, надут пуяк — каза тя с характерен за задушевна беседа тон — не възнамерявам да се върна в къщата ти, а моят „малък град“, както благоволи да го наречеш, е домът на дъщеря ми.
Напук на добрите й намерения гласът й стана малко писклив.
— Поканила съм те на тази вечеря не да ти съобщя, че се връщам с теб в къщи, както си предположил в своята арогантност, а да ти кажа в очите, че не съм омъжена за теб и че това никога не е било!
Сега Травис беше на ред да преглъща, докато Рийган пристъпи към вечерята си едва след тази тирада. Беше й приятно да види Травис сразен.
Ала той не я остави да яде. Грабна я за китката и понечи да я вдигне от стола.
— Какво правиш? — бранеше се тя.
— Предполагам, че имаш свещеник в твоя малък град. Той може веднага да ни венчае.
— Няма да стане! — изсъска тя. — И ако не седнеш веднага отново на мястото си, ще ти отнема и Дженифър.