В началото той се колебаеше, но се боеше от толкова сурово наказание и отново седна на мястото си.
— В такъв случай разкажи поне защо не сме женени — настоя той навъсено.
Когато Рийган забеляза колко е сломен, чувството й за бляскав триумф малко помръкна. И когато му разказа, че според закона Дженифър въобще не била негова дъщеря, тя едва не му каза, че още тази вечер ще се омъжи за него. Ала щом спомена името на Фаръл, лицето на Травис се промени веднага.
— Нима този довлякъл се тук скитник ти даде доказателството за това? — изсумтя той. — Това му е струвало наистина доста пари! И какво ще получи за услугите си?
За Рийган последното беше доказателство, че Травис не знаеше нищо за наследството й — за парите, които за Травис не значеха нищо и които за Фаръл бяха всичко. При все това се ядоса от намека на Травис, че Фаръл се домогваше до ръката и не само от любов.
— Фаръл иска да се ожени за мен — каза тя високомерно. — Кълне се, че обича не само мен, но и Дженифър. Той иска да осинови дъщеря ти.
— Ти никога няма да направиш такава глупост — каза Травис самоуверено. — Защо една жена ще вземе за мъж такъв хилав човек?
Онова, което имаше пред вид, без да го казва, се разбираше лесно: „Защо искаш да се омъжиш за Фаръл, когато можеш да имаш мен?“
— Фаръл е джентълмен — отвърна Рийган възмутено с мятащи искри очи. И с патетичен тон добави: — Той умее да се отнася с всяка жена като с дама. Той ме ухажва като… като кралица. А вие, американците, умеете само да предявявате претенции към жената.
— Всеки американец — изсумтя Травис — може да надвие като ухажор един такъв английски глупак.
— Ах Травис — възкликна Рийган с надменна усмивка — ти въобще не разбираш нищо от такива неща. Твоята представа за ухажване се състои в това да влачиш жената за косите в леглото си.
— Мисля че си спомням, че няколко пъти се остави на драго сърце да те влача в леглото си — възрази Травис цинично.
Сега вече Рийган загуби напълно веселата си надменност:
— С това доказваш още веднъж какво представляваш — един примитивен заселник!
— А пък ти, любов моя, си английски сноб. По-рано каза, че рожденият ти ден бил след три седмици. На този ден ще се омъжиш за мен, и то доброволно.
С тези думи той напусна трапезарията, преди Рийган да извика:
— Никога!
Рано на следващото утро Рийган беше буквално бомбардирана от новини в канцеларията си. Най-напред трябваше да понесе упреците на Бранди, защото Травис напуснал хотела посред нощ и до този момент още не се бил върнал. Бранди, която показа недвусмислено на приятелката си, че според нея прави голяма грешка, прибави и едно предупреждение след тази новина, защото току-що в хотелския регистър била вписана внушителна червенокоса жена и тя попитала за годеника си, господин Травис Станфорд.
— Изглежда така, сякаш в къщата ни предстоят още неприятности — каза тя с въздишка.
— Ах, чудесно — отговори Рийган с уморен глас — тъкмо това ми трябва сега на главата. Никой ли не разбира, че не е толкова лесно да се ръководи такъв голям хотел? С дни се трупат върху писалището ми непрегледани документи и, някак мимоходом Фаръл вече ме осведоми, че Травис е напуснал хотела, а по-рано за това ми разказа вече дъщеря ми. Положително Фаръл ще ми разправи още много неща, ала Дженифър навярно в мое присъствие няма да обели вече нито дума. Тази червенокосата — това изглежда е моята скъпа приятелка Марго Дженкинс. Дай ми няколко минути време да се концентрирам и после ще се оправя и с тази дама.
Бранди кимна и напусна канцеларията. После Рийган остана известно време неподвижна на писалището и си спомни за времето преди четири години, когато Марго я посети в плантацията в отсъствието на Травис. Тогава беше толкова благодарна на Марго, защото тя не й се сърдеше, и й помогна да призове персонала към ред, че дори не забеляза колко безсрамно се държеше в действителност Марго с нея. Тази Малвина, помисли си Рийган. С какво удоволствие щеше да извие сега ръцете около врата на тази коварна, мързелива особа! И Марго! Скъпата Марго, която се беше отнесла така трогателно към клетата, неуверена малка женичка и се беше държала така, сякаш искаше да й помогне, но в действителност с високомерното си поведение срина и малкото самочувствие, което тя, Рийган, тогава още притежаваше.
С навъсено лице Рийган напусна канцеларията си, отби се в кухнята и помоли Бранди да подготви малка закуска с чай за две дами. Отмина с мълчание подхвърлянията на Бранди, че изглеждала така, сякаш отива на война и после изпрати покана на Марго, с която я канеше на чай в библиотеката.
Марго се появи там след удивително кратко време и Рийган забеляза по нея неща, които по-рано никога не й се бяха набивали в очите. Продължилият с години безпътен живот беше оставил следите си върху лицето и тялото на Марго. Прекалено малко сън, твърде обилна храна, липсата на мяра във всяко отношение се бяха отразили в бръчки и тъмни кръгове около очите, в тлъстини по хълбоците, които не можеше да скрие и плътно завързаният корсет.