— Боже милостиви, та това е малкото английско растение! — каза Марго, когато престъпи прага на библиотеката. — Както чух, сега сте била собственичка на този хотел. Кой ви го купи?
— Не желаете ли най-напред да седнете? — попита Рийган учтиво. — Поръчала съм някои неща за освежаване. Да, този хотел е моя собственост. — Тя продължи с невинна усмивка: — Освен него ми принадлежи още сградата на печатницата, къщата на адвоката, лечебницата на лекаря, смесения магазин, ковачниците, училището, аптеката и — да, едва не забравих четирите ферми извън града, които също ми принадлежат покрай тристата уврата орна земя. Сега вече знаете всичко до най-малката подробност.
Миглите на Марго трепнаха един единствен път, иначе нямаше никаква друга реакция.
— И с колко мъже ви се наложи да преспите, за да натрупате всичко това? Сигурна съм, че това много ще заинтересува Травис.
— Колко е любезно от ваша страна, че ме цените толкова високо — отвърна Рийган с въодушевен глас. — Боя се, че не притежавам вашия талант да се продавам, за да си набавям онова, което искам. Наложи се да прибягна към старомодна интелигентност и упорит труд, за да получа онова, което днес притежавам. Всеки път, когато ми оставаха излишни дребни пари, аз не ги харчех за нова рокля, а пестях, за да правя сделки с тях и да купя още повече земя и строителни материали.
Тя спря да говори, когато на вратата се почука. Една много любопитна Бранди стоеше с голям поднос в коридора.
— Как върви разговорът? — прошепна тя.
Рийган й се усмихна толкова весело, че Бранди се разхихика високо, докато подаваше на приятелката си подноса.
Когато двете жени останаха отново сами, с подноса между тях на ниска маса, Рийган наля чай.
— Защо да не пристъпим веднага към същността? — попита Рийган. — Няма никакъв смисъл да се преструваме, че сме приятелки. Предполагам, че сте дошли тук, защото ви интересува мъжа ми.
Марго напрегна всичките си сили. Предстоеше битка, която в никакъв случай не биваше да губи.
— Както виждам, междувременно сте се научила да наливате чай — каза тя.
— През последните четири години научих много неща, между другото ще видите, че не съм вече толкова лековерна както тогава. Кажете ми какво искате?
— Искам Травис! Той беше мой, когато легнахте при него, забременяхте от него и го принудихте да се ожени за вас.
— И така може да се разглежда възникналата ситуация! Кажете ми: Травис обещаваше ли ви да се ожени за вас, ако вече не е обвързан с мен?
— Нямаше нужда да ми обещава нищо — каза Марго. — Ние бяхме направо като сгодени, когато се запозна с вас, и единственият проблем е неговата влюбеност във вас. Досега не му се е случвало някоя жена да го остави и това просто го подлудява.
— Ако е така и Травис харесва жени, които го оставят, защо сте дошла тогава след него тук? Нямаше ли да е по-добре да стоите далеч от него и да го оставите да се върне при вас?
— Вървете по дяволите, малка фльорцо! — избухна Марго. — Травис Станфорд ми принадлежи! Той ми принадлежеше още тогава, когато вие сте играли в пясъка. Вие го напуснахте! Вие откраднахте накитите на майка му, после се измъкнахте от къщата и просто го зарязахте! Ако не бях намерила тази бележка… — Марго не довърши фразата си.
Рийган погледна за миг Марго твърдо в очите, докато мозъкът й трескаво работеше. През всичките години се беше удивлявала защо Травис не я намери. Беше му оставила следа, която дори дете можеше да намери, значи, така заключаваше тя, Травис въобще не беше си дал труда да проследи пътната й кола.
Ала ако Марго беше намерила първа бележката й в библиотеката…
— Той търси ли ме много дълго? — попита Рийган тихо.
Марго се изправи и я погледна разгневена отвисоко.
— Навярно не очаквате от мен да ви отговоря? Но нека ви предупредя: Травис ми принадлежи! Не вярвам, че сте пълноценна жена, за да се борите с мен за него. Аз винаги получавам онова, което искам.
— Наистина ли, Марго? — попита Рийган невъзмутимо. — Имате ли мъж, който да ви държи в прегръдките си нощем, когато плачете? Или някой, на когото да доверявате най-интимните си тайни? Знаете ли какво означава да споделяте, да обичате или да бъдете обичана от някого? — Рийган вдигна глава и изгледа Марго. — Или мислите за хората само като долари и центове? Кажете ми честно щяхте ли толкова много да се интересувате от мъжа ми, ако ви принадлежеше Скарлет Спрингс?