— На тези въпроси, скъпа моя, може да ви отговори само господин Станфорд. Той ме попита само дали съм съгласен да ви донеса един подарък в полунощ. Наистина — когато ми донесоха кутията, отворена и неопакована, жена ми и аз не устояхме на изкушението… е, ние надникнахме вътре. Сега обаче наистина трябва да си вървя. Лека нощ.
Слушаше го с едно ухо, затвори разсеяно вратата, облегна се на нея, съсредоточила поглед върху чудесната кристална роза. От страх, че би могла да строши тази скъпоценност, тя я премести със затаен дъх в малка ваза на нощната си масичка и постави до стъкленото цвете първата роза, която Травис й беше изпратил рано сутринта. Съблече се, за миг извърнала очи от кристалната роза, и докато лежеше в леглото й се стори, че лунната светлина покрива с роса стъкленото цвете. Заспа с усмивка на лицето.
На сутринта се събуди късно. Часовникът й показваше вече осем часа и като огледа бързо всички рози, на които хвърли въздушна целувка, тя скочи в леглото и грабна от стола домашния си халат. Един от ръкавите му беше запушен отвътре, и когато вкара ръка в него, оттам изпадна къс синя хартия. Изшумоля на пода пред краката й и тя отчетливо различи надписа:
Рийган, искаш ли да се омъжиш за мен?
Припряно мушна бележката в джоба на домашния халат, удивена от синия цвят на хартията. Всички послания, които беше получила вчера, бяха все пак върху бяла хартия. Отби се в стаята на Дженифър и завари там само празно легло. Детето ставаше често много рано и правеше компания на Бранди в кухнята, докато майка й още спеше.
Усмихната, Рийган се върна в стаята си и започна да се облича. Днес съвсем определено Травис щеше да дойде при нея, за да падне на колене и да я помоли да му стане жена и може би тя после щеше да го изслуша. Засмя се високо.
Смехът й замръзна на устните, когато намери втора синя бележка в корсажа на роклята си. Огледа я подозрително, после се разшета наоколо и започна да претърсва гардероба си.
Тези сини бележки бяха навсякъде — в обувките й, в дрехите й, в чекмеджетата, във фустите й, в чорапите й и дори под възглавницата й!
Какво безочие, помисли си тя, а възмущението й растеше с всяка бележка, която намираше. Как смееше по толкова нахален начин да накърнява личната й сфера! Ако не го беше сторил самият Травис, значи — толкова по-зле! — беше натоварил някой друг да рови в нещата й и да пъха там бележки. И кога? Това можеше да стане само през нощта, понеже беше намерила три бележки дори в роклята си, с която беше облечена вчера.
Разярена, тя излезе от апартамента си и се запъти право към канцеларията. Там изглежда нямаше никакви промени. Цяло щастие беше, че всяка вечер заключваше канцеларията си.
Когато седна зад писалището си, първоначално съвсем не обърна внимание на тънкия конец, който беше опънат напречно над кожената й подложка за писане. Ала после, със свити устни, го проследи подозрително от предната страна на писалището чак до пода, където се губеше под писалището. Опря се на ръце и колене, за да проследи следата на конеца, но едва когато легна по гръб, видя бележката, която беше закрепена с топлийки към долната страна на писалището. Върху нея пишеше с големи три инча букви:
Рийган, искаш ли да се омъжиш за мен?
Като скърцаше със зъби, тя изтегли бележката и тъкмо я късаше на малки парчета, когато в канцеларията влезе Бранди с дузина сини бележки в ръцете.
— Както виждам той е бил и тук — каза Бранди бодро.
— Този път действително е минал всички граници! Това е моята частна канцелария и той няма никакво право да влиза в нея без мое разрешение.
— Не искам да те ядосвам повече — но надникна ли вече в сейфа?
— В моя сейф…? — започна Рийган и после спря насред думата. Само тя държеше трите ключа, които бяха необходими за отварянето на сейфа. Наистина имаше още една връзка ключове за сейфа, но тя се намираше в един банков трезор, на стотици мили от Скарлет Спрингс. Дори Бранди никога не отваряше хотелската каса и не знаеше в каква последователност трябва да се използват ключовете. С тези неща се занимаваше Рийган.
Тя бързо изтича до сейфа и пристъпи към дългата процедура на отварянето на ключалката му. Когато отключи последната стоманена врата, видя вътре защипано широко парче синя коприна. Когато го дръпна бавно, със стиснати зъби и гневни очи, видя веднага онова, което трябваше да пише на него. Тя дори не го прочете, а посегна към стоманеното чекмедже, изтръгна част от копринената лента и я хвърли в кошчето за боклук.
— Как си стигнала до тази мисъл? — попита тя, като се обърна към Бранди.