Бранди изглеждаше малко нервна и се усмихна едва-едва.
— Надявам се, че не си загубила самообладание. Явно вчера, когато целият град се беше струпал в хотела и всички дюкяни бяха затворени, някой е разнесъл навсякъде из селището тези малки, сини предложения за женитба. Може би дори са били цяла армия разносвачи: докторът намери една от тях в лекарската си чанта и четири в лечебницата си; Уил, търговецът на смесени стоки, откри шест върху тезгяха си и — тук Бранди едва приглуши напушващия я кикот — ковачът намери една, написана върху синя коприна, защипана в подковата на кон, който щеше да подковава наново.
Рийган седна.
— Разказвай по-нататък — каза тя глухо.
— Е, някои го приемат с хумор, други не. Адвокатът намери едно предложение за женитба в сейфа си и разправя, че щял да се обърне към съда. Но повечето се забавляват и много искат да се запознаят с Травис.
— Във всеки случай аз не искам да го виждам повече — каза Рийган, не съвсем убедена, че това е самата истина.
— Не говориш сериозно — каза Бранди усмихната. — Може би всички предложения, които получаваш, са еднакви, ала пръснатите из града свидетелстват за значителен творчески талант. В тях има стихове, някои са дори от Шекспир и госпожица Елисън, която свири на пиано, получи нотите за една песен, която намира за много хубава. Тя иска на всяка цена да ти я изпее.
Рийган вдигна глава.
— Нима е тук в хотела?
Бранди направи гримаса.
— Всеки в града сега се чувства съпричастен и… да, повечето са тук.
— Кой не е тук? — попита Рийган мрачно.
— Бабата на госпожица Елисън, която получи удар миналата година, и господин Уатс, който щеше да дои кравата си. И… — Гласът на Бранди секна, тя изглежда молеше приятелката си за извинение, тъй като в ума й не идваха още хора, които не присъстваха.
— Сестрата на госпожа Браун, която е от вчера на гости при нея, иска на всяка цена да се запознае с теб. С шестте си деца! Довела ги е всичките.
Рийган сложи ръце на писалището и скри лицето си в тях.
— Може ли да умре човек, ако поиска? Как да изляза пред очите на тези хора? — Тя погледна към Бранди с безкрайно угрижено лице. — Как можа Травис да ми причини такова нещо!
Бранди коленичи до приятелката си и я погали по косите.
— Рийган, нима не разбираш, че той просто ще направи всичко, за да те върне при себе си? Че толкова много се нуждае от теб? Изглежда още не ти е ясно колко много го е засегнало, че си го оставила. Когато те търсил, за един месец отслабнал четиридесет и пет фунта. Само един негов приятел, Клей, го разубедил да не се самоубива.
— Травис ли ти разказа всичко това?
— Не пряко. Измъквах му думите с ченгел от устата, докато разбера какво в действителност се е случило с него. Преживял е толкова много, че дори на корем ще лази пред теб, за да те върне при себе си. И ако за тази цел му потрябва помощта на целия град, няма да се спре и пред това. Може би тактиката му е малко… е, може би не е точно най-изисканата, но какво ще предпочетеш — една роза и един мъж като Фаръл, или — колко бяха станали до тази сутрин? — да, седемстотин четиридесет и две рози и Травис Станфорд?
— Но в такъв случай нима беше необходимо всичко това? — отвърна Рийган и дръпна конеца, който я беше отвел до онова предложение за женитба под писалището й.
— Няколко пъти ми се оплаква, че Травис никога не те молел за нищо, а винаги само ти заповядвал какво да правиш и как да го правиш. Ако си спомням правилно, при венчавката си казала „не“ само защото не те попитал по-рано дали искаш да се омъжиш за него. Струва ми се, че този път няма да можеш да го упрекнеш, че не те е питал по-рано. Ти също така го обвиняваше, че не разбирал нищо от ухажване. — Бранди се изправи на крака и се усмихна. — Мисля, че това ухажване ще остане в историята на Скарлет Спрингс.
В този миг самата Рийган се усмихна против волята си.
— При това исках да получа само малко шампанско и няколко рози.
С облещени очи Бранди сложи пръст върху устните на Рийган.
— Моля те, не изричай повече тези думи. Може да се случи така, че да се удавим в него.
Сега вече Рийган не можа да удържи смеха си.
— Няма ли никога да се научи да прави нещо с мярка?
— Не се надявай на противното — отговори Бранди сериозно. — С голямо удоволствие щях да бъда на твоето място и да видя къде ме стяга чепикът.
— Чепиците ми са натъпкани с бележки — отговори тя находчиво.
Бранди тръгна през смях към вратата.
— Ти по-добре събери всичките си сили. Там вън всичко живо чака напрегнато да се появиш. — Все още смееща се Бранди чу тежката въздишка на Рийган и излезе от канцеларията.
Рийган остана още малко, за да се успокои и да размисли върху думите на Бранди. Всичко, което беше свързано с Травис, беше в свръхразмери: неговото тяло, неговият дом и неговата страна. Как можеше да очаква, че като жених щеше да прибегне към други мащаби?