— Травис — каза тя, когато й помагаше да слезе от двуколката — та това е чудесно!
Той я заведе до направена от възглавници постеля, помогна й да седне удобно и да се облегне назад и сетне отвори бутилка изстудено шампанско. Когато взеха пълните високи чаши, той се отпусна предпазливо на една възглавница срещу нея.
— Ранен ли си, Травис? — попита тя загрижено.
— Болят ме всички кости — призна си той с леко охкане. — Никога не съм работил толкова много, както през последните два дни. Надявам се единствено, че достатъчно те ухажвах.
Тя понечи да каже нещо, но предпочете глътка шампанско. Закашля се, защото течността попадна в кривото й гърло.
— Да — каза тя после честно и сериозно. — Струва ми се, че достатъчно ме ухажва. Убедена съм дори, че би стигнало за целия град.
— От твоите уста в божиите уши — каза той с въздишка и намести една възглавница под болящия го гръб. — Сложи ми в чинията малко от онези неща.
Заповядва, помисли си Рийган. Все пак с усмивка му сложи печено пиле, студено говеждо, индийско орехче и смес от ориз и моркови в чинията.
— Трудно ли ти беше да се научиш да ходиш по въже?
— Три дни ми стигнаха. Ако се бях упражнявал още няколко дни, щях да се справя и без пръта за балансиране.
— Би могъл да намериш време и за това — каза тя със сладък глас.
— За да си чуруликаш още няколко дни с този английски сноб Батсфърд, нали? Впрочем какви ги е забъркал този човек напоследък?
— Боя се, че бях прекалено заета, за да се грижа за неговата особа.
После Травис се облегна с доволна усмивка назад и се зае с пълната си чиния.
— Ще се радвам, ако дойдеш с мен в къщи и аз започна отново да се храня редовно. През последните няколко дни с едната ръка ядях, а с другата пишех.
— Пишеше? Ах, вече се питах дали всички бележки са били твои. Имам предвид дали си ги писал ти самият.
— Кой, по дяволите, иначе щеше да те пита дали искаш да се омъжиш за него? Ах, дявол да го вземе — добави той с усмивка, когато видя изражението на лицето й — не съм го мислил така и ти го знаеш също. Смяташ ли, че на Дженифър й хареса цирка?
— Тя беше очарована. Докато яздеше понито и сред многото рози тя беше положително най-щастливото момиче на света.
Лицето на Травис приличаше на лицето на ангел.
— Не бях сигурен дали ще успея да докарам този проклет слон навреме за представлението в Скарлет Спрингс. Той е може би като цяло стадо. Обзалагам се, че по пътя е изфабрикувал толкова изпражнения, че с тях мога да наторя шест уврата царевица. Вече размишлявах дали да не взема кола изпражнения за в къщи и да проверя колко са добри. Кокошите изпражнения са естествено най-добрият тор, но тези зверчета фабрикуват толкова малко, че едва стига за градината. Може би този слон би могъл да реши проблема с торенето…
Той спря насред думата, защото Рийган се заливаше от смях. Изгледа я с присвити очи и после се обърна настрани, нацупен като малко дете.
— Ах, Травис, имало ли е друг като теб на белия свят?
Той й намигна и после лицето му се озари от усмивка.
— Не бях много лош на това въже, нали? Дай ми сега парче от този ябълков сладкиш. Мислиш ли, че Бранди ще дойде с нас и ще ни готви?
Рийган млъкна за малко, докато режеше сладкиша. Той наистина я беше питал през последните дни няколко хиляди пъти дали иска да се омъжи за него, ала никога лице в лице. И също така не беше изчакал, докато получи отговор от нея. И никога не беше й казвал, че я обича…
Докато му подаваше сладкиша, тя каза:
— Мисля, че Бранди има други планове. Но съм убедена, че мога да намеря за теб по-добра готвачка от Малвина.
Като се изсмя тихо, Травис взе от чинията със сладкиша. Поднесе парчето към устата си и каза:
— Тази Малвина много ти е отровила живота, нали? Нашата семейна готвачка почина преди шест години и тогава Марго ни препоръча Малвина. Аз наистина нямах никога главоболия с нея, но Уес се счепка на няколко пъти с нея. Би могла да я уволниш без много церемонии, както ти е известно.
— Ще я изгоня! — каза Рийган твърдо. — Още отсега се радвам на мига, когато ще я изгоня!
Травис мълча толкова дълго, че тя удивено погледна към него. Може би лунната светлина си правеше шега с нея, но й се струваше, че съзира нещо влажно в меките му тъмни очи. Това не беше възможно — или все пак? Не беше ли му намекнала по косвен начин, че щеше да тръгне с него за в къщи?
— Радвам се да чуя това от теб — каза той тихо, после отново се усмихна и отхапа от сладкиша. — Уес ще ти помага във всичко, от което имаш нужда, докато работя вън по нивите.