И животът му потече живо, както тече животът на мнозина парижани и на многобройните млади чужденци, които пристигат в Париж. В 9 часа сутринта, скачайки от леглото си, той беше вече във великолепното кафене с модни фрески под стъклена рамка, с таван, потънал в сребро, с броеве от дълги списания и вестници, с благородния прислужник, който минаваше край посетителите, като носеше великолепен сребърен съд за кафе. Там със сибаритска наслада той пиеше своето гъсто кафе от грамадна чаша, възлегнат на еластичния диван, като си спомняше за нисичките, тъмни италиански кафенета с нечист прислужник, който носи неизмити стъклени чаши. После почваше да чете грамадните страници на списанията и си спомняше за хилавите списанийца в Италия, за някакъв си Diario di Roma, Il Pirato