Той седеше, както бях го зърнала през процепа на вратата, облегнат на масата, с гръб към мене. Щом чу, че влизам, се обърна и като ме премери подозрително и критично с поглед, каза:
— Минавах оттук и ми хрумна да те посетя. Може би постъпих неправилно.
Направи ми впечатление, че говори бавно, сякаш преди да си подбере думите, иска хубавичко да ме поразгледа; развълнувана се питах как ли му изглеждам, навярно променена и по-непривлекателна от спомена, който го бе подтикнал да ме потърси след толкова време. Успокоих се като си спомних, че само преди минути, когато бях пред огледалото, реших, че изглеждам добре. Задъхана отвърнах:
— Не, напротив… Много добре направи. Току-що се канех да изляза да обядвам… Можем да обядваме заедно.
— Помниш ли ме? — попита той като че ли с ирония. — Знаеш ли кой съм?
— Как да не те помня?! — глупаво възкликнах и преди волята ми да се противопостави, вече бях взела ръката на Джакомо и я поднасях към устните си, гледайки го с обожание.
Стана ми приятно, че той се смути. Разстроена, нежно го попитах:
— Защо не се вясваше, лошо момче?
— Бях много зает — отговори той и поклати глава.
Съвсем си загубих ума. От устните поставих ръката му до сърцето си, под гърдата, като му казах:
— Чуй как бие сърцето ми.
Същевременно се наричах глупачка, съзнавайки, че не бива да се държа така. Той направо се изуми и изплашена, аз бързо добавих:
— Отивам да си облека палтото и веднага се връщам. Почакай ме.
Чувствах се тъй объркана и толкова се страхувах да не го изгубя, че в коридора припряно завъртях ключа на входната врата и го извадих от ключалката: ако поискаше да си тръгне, докато се обличах, нямаше да може. Влязох в моята стая, застанах пред огледалото на гардероба и с крайчеца на носната кърпа изтрих грима от очите и устните си. Взех червилото и се начервих съвсем леко. Отидох до закачалката, потърсих палтото, не го намерих и за миг реших, че съм изгубена, после си спомних, че съм го окачила в гардероба, извадих го и се облякох. Пак се огледах в огледалото и ми се стори, че прическата ми бие на очи. Светкавично я развалих и разпуснах косите си, както ги носех по време на връзката ми с Джино. Докато се решех, тържествено се кълнях пред себе си, че отсега нататък ще потискам необмислените пориви на страстта си и строго ще контролирам жестовете и приказките си. Най-сетне се приготвих. Минах в коридора и надникнах в голямата стая, за да извикам Джакомо.
В бързината забравих да отключа вратата на апартамента и когато тръгнахме да излизаме, хитрината ми бе разкрита.
— Страхувала си се, че ще избягам — промърмори той, докато аз крайно засрамена търсех ключа из чантата.