Макар да се превивах от смях до сълзи, през цялото време виждах, че изразът му е някак студен, непроницаем и отсъстващ. Както и беше започнал, той рязко престана и като легна по гръб, каза:
— Аз не съм крадец, наистина не съм и в пакетите няма никакви крадени вещи.
Направи ми впечатление, че се изкушава да ми довери какво съдържат пакетите, и отгатнах, че за разлика от мене, за него това бе преди всичко въпрос на суета. Суета, не особено различна в същността си от онази, която бе подтикнала Сондзоньо да ми разкрие престъплението си. Независимо от съществуващите отлики, мъжете имат доста общи черти и когато са с любимата си или поне с жена, с която имат сексуални отношения, те неизменно държат да изтъкнат мъжествеността си в светлината на енергичните и рисковани действия, които са извършили или се готвят да извършат. С нежност се обърнах към него:
— Всъщност умираш от желание да ми кажеш какво има в пакетите.
Той се обиди.
— Ти си глупачка! Изобщо не държа да ти кажа, но съм длъжен да те предупредя какво е съдържанието им, за да прецениш ще направиш ли услуга, или не. Е, добре, в тях има пропагандни материали.
— Какво значи това?
— Аз членувам в една група — бавно обясни Джакомо, — която, ще се изразя така, не обича сегашното правителство, даже го мрази и целѝ в най-скоро време то да бъде свалено. Пакетите съдържат напечатани на машина позиви, в които се обяснява на хората защо правителството не е добро и по какъв начин да бъде сменено.
Никога не се бях занимавала с политика и за мене, а вярвам и за немалко хора, въпросът за правителството изобщо не съществуваше. Сетих се за Астарита и намеците, които той понякога правеше за политиката, и разтревожена възкликнах:
— Но това е забранено, опасно е!
Джакомо ме погледна с видимо задоволство. Най-сетне бях изрекла нещо, което му достави удоволствие и поласка честолюбието му. С известна тежест и малко надменно той потвърди:
— Наистина е опасно. Сега от тебе зависи ще направиш ли услугата, или не.
— Не го казах заради себе си, а заради тебе — с оживление отвърнах. — Аз приемам.
— Внимавай — повторно ме предупреди той. — Наистина е опасно. Ако ги намерят, ще свършиш в затвора.
Изгледах го и изведнъж неудържимо се разчувствах, не знам дали заради Джакомо или за друго. Очите ми се наляха със сълзи и запелтечих:
— Не разбираш ли, че нищо не ме интересува? Че и в затвора бих отишла… Това ли било?
Поклатих глава и сълзите се търкулнаха по бузите ми. Той изненадан попита:
— А сега защо плачеш?
— Извини ме — рекох, — аз съм глупачка. Сама не знам защо. Може би защото искам да разбереш, че те обичам и съм готова да направя всичко за тебе.
Тогава все още не бях проумяла, че не бива да му говоря за любовта си. На думите ми той реагира с неясно смущение и отчужденост, загледа се настрани и бързо изрече:
— Добре. След два дни ще ти донеса пакета, уговорихме се. Трябва да вървя, късно е.
Почти скочи от леглото и припряно се заприготвя. Стоях на мястото си развълнувана, разплакана, гола и позасрамена — от сълзите или голотата — не съм сигурна.
Той вдигна дрехите от пода, където бяха нахвърляни, и ги облече. Отиде до закачалката, взе си палтото, и се приближи до мене. С невинната си и красива усмивка, която толкова харесвах, каза:
— Пипни тук.
Видях, че ми сочи един от джобовете на палтото. Беше застанал наблизо, за да мога без усилие да протегна ръка. Напипах някакъв твърд предмет под плата.
— Какво е това? — недоумяваща попитах.
Доволен, Джакомо се усмихна, бръкна в джоба си и извади голям черен пистолет.
— Пистолет! — възкликнах. — Какво ще правиш с него?
— Никога не се знае — отвърна. — Винаги би могъл да послужи.
Бях разколебана, не знаех какво да мисля, но и той не ми даде никакво време. Прибра оръжието, наведе се, докосна устните ми със своите и рече:
— Е, уговорихме се, ще дойда след два дни.