— Не ставай, вече съм вечеряла, а и оттатък има мъж… Не идвай по никакъв повод.
— Мъж ли? — изуми се тя.
— Да, мъж — отвърнах бързо. — Но не е Джино… един господин — и без да чакам други въпроси, излязох.
Влязох в спалнята и заключих вратата. Нетърпелив и зачервен, Джачинти ме пресрещна в средата на стаята и ме прегърна. Беше доста по-нисък и за да стигне лицето ми с устни, ме наклони над дървената табла на леглото. Стараех се да не позволя да ме целува по устата и или криех лице, сякаш засрамена, или пък се извръщах назад от привидна страст и успях в намерението си. Джачинти правеше любов така, както се хранеше — лакомо и безогледно, започвайки ту оттук, ту оттам, почти изплашен, че ще допусне да му се изплъзне нещо; бе заслепен от тялото ми, както преди малко в ресторанта бе погълнат от яденето. След като ме прегърна, изглежда, искаше да ме съблече права. Оголи ръката и рамото ми, после сякаш голотата ми обърка намеренията му и пак ме зацелува. Страхувах се, че с резките си движения ще ми скъса дрехите и накрая, без да го отблъсквам, му казах:
— Хайде, съблечи се.
Той веднага ме заряза, седна на леглото и започна да се съблича. Застанах от другата страна на леглото и направих същото.
— Майка ти знае ли? — попита.
— Да.
— И какво казва?
— Нищо.
— Не те ли порицава?
Беше ясно, че тези сведения са само допълнителна подправка към пикантното приключение. Това е обща черта на повечето мъже, малко са онези, които устояват на изкушението да не смесват удоволствието с интерес от друг род, тоест със съжаление.
— Нито одобрява, нито ме осъжда — сухо отговорих, докато се изправях и си изхлузвах комбинезона през главата, — свободна съм да правя каквото искам.
Щом се съблякох гола, подредих дрехите си на един стол и легнах по гръб в леглото с ръка под тила, с дланта на другата закрих скута си. Не знам защо си спомних, че заемам позата на езическата богиня, с която си приличахме и която дебелият художник бе показал на мама на цветната репродукция. При мисълта за голямата промяна, настъпила оттогава в живота ми, изведнъж изпитах непоносима мъка. Джачинти сигурно се смая от красотата на масивното ми и здраво тяло, което, както споменах, не се забелязваше под дрехите, защото престана да се съблича и ме загледа прехласнат, с полуотворена уста и ококорени очи:
— Хайде, побързай — рекох. — Студено ми е.
Той се съблече и се хвърли върху мене. За начина му да прави любов вече говорих, защото той бе част от него, а струва ми се, достатъчно го описах. Остава да добавя, че Джачинти беше от ония мъже, които, щом трябва да дадат пари, стават дребнаво взискателни, сякаш се страхуват, че ако се откажат от нещо, което смятат за свое право, ще бъдат измамени. Както казах, беше ненаситен и винаги имаше наум парите си, от които искаше да извлече възможно най-голяма изгода. Бързо отгатнах неговото намерение да удължава колкото се може повече срещата ни и да изтръгне от мене цялата наслада, която считаше, че му дължа. За целта се суетеше около тялото ми като край инструмент, който изисква продължителна нагласа, преди да се свири на него, и непрекъснато ме подбуждаше да правя същото. Но аз, макар и подчинявайки се, бързичко се отегчих и взех да го наблюдавам с безразличие, като че ли дребнавите му сметки бяха го отдалечили и през стъклената стена на студенината гледах с отвращение не само него, но и себе си. А това беше точно противоположното на симпатията, която инстинктивно търсех да изпитам към него в началото на вечерта, и тогава внезапно съвестта ме загриза, засрамих се и затворих очи.
Най-сетне той се измори и легнахме един до друг в леглото. Със самодоволен тон Джачинти изрече:
— Трябва да признаеш, че макар и да не съм съвсем млад, съм изключителен любовник.
— Вярно е — безразлично отвърнах.
— Всички жени ми го казват — продължи той, — и знаеш ли какво мисля? Че хубавото вино е в малките бъчви. Някои мъже са два пъти по-високи от мене, а нищо не струват.
Почна да ми става студено, надигнах се и издърпах завивката върху нас. Изтълкува движението ми като любовен жест и рече: „Браво, сега ще поспя малко“. Сгуши се в мене и наистина заспа.
Лежах неподвижно по гръб, белокосата му глава бе до гръдта ми. Завивката ни покриваше до кръста и като гледах неговото космато тяло, прорязано от дълбоки бръчки, бележещи зрялата възраст, наново изпитах усещането, че съм с напълно непознат човек. Той спеше и вече не говореше, не гледаше и не правеше движенията, присъщи на неприятния му характер. В съня, така да се каже, оставаше само доброто от него — едно човешко същество като всички, без професия, име, качества и недостатъци, просто едно човешко тяло, чиито гърди се повдигаха при дишането. Ще прозвучи странно, но докато оглеждах Джачинти и наблюдавах спокойния му сън, почти почувствах нежност и разбрах, че тя иде от старанието ми да избягна и най-малкото раздвижване, за да не го събудя. Бе симпатията, която преди напразно търсих и която най-сетне неговата побеляла глава, тежко клюмнала до младата ми гръд, събуди в душата ми. Това ме успокои, стори ми се дори, че вече не ми е толкова студено, и изпитах някакво мигновено любовно вълнение, от което очите ми се навлажниха. Както тогава, така и сега и съм прекалено чувствителна. При липса на достойни обекти, върху които да се съсредоточи, чувството не се колебаеше да обсипва недостойни хора и неща, само и само да не остава бездейно.