Не го споделих с мама, защото си давах сметка, че мислите ми са не по-малко тъжни от нейните и няма да я утешат. Затова като видях, че престанала да плаче, се отдръпнах от нея и заявих: „Огладнях“. Беше вярно, от нерви почти не бях докоснала храната в ресторанта.
— Има ядене — каза мама, крайно доволна, че й предлагам да бъде полезна и да се заеме с нещо, което винаги е правила, — ей сега ще ида да ти го приготвя.
Тя излезе и аз останах сама. Заех обичайното си място до масата и я зачаках да се върне. Главата ми беше празна, нищо от случилото се не бе останало у мене освен сладникавия мирис на любов по пръстите и солената суха диря от сълзите по бузите ми. Седях, без да помръдвам, и се взирах в сенките, които полилеят разпръскваше по голите стени на стаята. После мама влезе, носейки чиния с месо и зеленчуци.
— Не ти затоплих супата, защото нямаше да ти хареса, а и остана малко от нея.
— Няма значение, това стига.
Наля ми чаша вино и докато се хранех, както обикновено, тя застана права и неподвижна пред мене в очакване на нарежданията ми.
— Хубав ли е бифтекът? — загрижено попита след малко.
— Да, хубав е.
— Толкова се молих на месаря да ми даде крехко месо.
Изглеждаше разведрена и наистина всичко беше като през другите вечери. Бавно привърших вечерята и след като се нахраних, се прозях и протегнах. Изведнъж се почувствах добре усещайки тялото си силно и задоволено.
— Много ми се спи — казах.
— Почакай, ще ида да ти оправя леглото — грижовно рече мама и понечи да излезе.
— Не, недей, аз ще си го оправя — спрях я. Станах, мама взе празната чиния. — Утре сутринта ме остави да се наспя. Не ме буди.
Тя се съгласи и след като й пожелах лека нощ и я целунах, отидох в моята стая. Леглото бе разхвърляно, както бяхме го оставили с Джачинти. Само пооправих възглавницата и завивката и се хвърлих на него. За миг постоях с широко разтворени очи в тъмнината, без да мисля за нищо. „Аз съм проститутка“ — изрекох с висок глас накрая, за да видя какъв ще е ефектът. Стори ми се, че не ми прави никакво впечатление, затворих очи и почти веднага заспах.
Осма глава
През следващите дни се срещах всяка вечер с Джачинти. Още на другата сутрин беше телефонирал на Джизела и следобеда, веднага щом се видяхме, тя ми предаде. Трябвало да замине за Милано един ден преди срещата ми с Джино и затова се съгласих да бъдем заедно всяка вечер. В противен случай щях да откажа, защото си бях дала дума да нямам продължителна връзка с който и да е мъж. Мислех, че е по-добре, след като съм се захванала със занаята, да го упражнявам открито и да сменям любовниците си, вместо да се самоизмамвам, че не е така, и да приема да ме издържа един мъж — нещо, което криеше опасността да се привържа към него или той към мене, като по този начин изгубя не само свободата да разполагам с тялото, но и с чувствата си. Освен това пазех непокътнати схващанията си за нормален семеен живот и си мислех, че ако се омъжа, няма да е за любовника, който ме е издържал и е решил да легализира неморалната ни връзка, а за някого, който ще ме обича и когото аз ще обичам, човек от моята черга, с моите вкусове и разбирания. Изобщо исках избраният занаят да е достатъчно далече от някогашните ми стремежи, да не ги омърсявам или да правя компромиси, тъй като в известен смисъл се чувствах еднакво склонна да бъда добра съпруга и добра куртизанка, но за разлика от Джизела бях напълно неспособна да следвам пътя между благоразумието и лицемерието. Освен това бях стигнала до извода, че от връзките с много мъже може да се извлече повече, отколкото от щедростта на един.
Всеки ден Джачинти ме водеше на вечеря в същия ресторант, после ме придружаваше до вкъщи и оставаше до късно. Мама вече се отказа дори да говори за моите вечери и когато към обед влизаше в стаята ми, носейки кафето на подноса, се задоволяваше да попита дали съм спала добре. Преди ставах рано и на крак изсърбвах кафето в кухнята, застанала до печката с ледени от студената вода ръце и лице. Сега мама ми го носеше в стаята и го пиех в леглото, докато тя вдигаше щорите и разтребваше. Никога не споменавах неща, за които не бих говорила в миналото, ала тя сама се беше убедила, че всичко в нашия живот се е променило, и с поведението си показваше, че прекрасно разбира що за промяна е настъпила. Държеше се тъй, като че ли между нас имаше някакво мълчаливо споразумение и с грижовността си тя сякаш смирено молеше да й позволя да продължи да ми служи както преди и да ми бъде полезна в новия живот. И трябва да кажа, че навикът да ми носи кафето в спалнята сигурно по някакъв начин я успокояваше — защото беше от хората, които считат навиците за положителни, дори когато те нямат добри страни, както бе в случая. Всекидневно тя въвеждаше с усърдие някои незначителни промени в живота ми, например: подгряваше вода, за да се изкъпя, щом стана, поставяше цветя в една ваза в моята стая и ред други.