— Какво толкова имате в ръцете си? Още не мога да повярвам.
— Нали ги пипнахте — отговори той много сериозно и суетно.
— Е, не съвсем добре. Джино беше там. Нека опитам още веднъж.
Сондзоньо спря и като ме изгледа накриво, сви ръка. Беше сериозен и някак простодушен. Но в простодушието му нямаше нищо детско. Протегнах ръка, бавно я плъзнах надолу от рамото му и опипах мускулите. Изпитах странно усещане при допира и с беззвучен глас казах:
— Наистина сте много силен.
— Да, силен съм — потвърди той мрачно.
Тръгнахме. Вече се разкайвах, че го повиках. Не ми харесваше, освен това неговата суровост и обноските му ме плашеха. Така в мълчание стигнахме пред блока. Извадих ключа от чантата и му подадох ръка:
— Е, благодаря ви, че ме изпратихте.
— Идвам горе — заяви той и се приближи.
Искаше ми се да откажа, но навикът му да гледа втренчено и с невероятна настойчивост ме възпря и смути.
— Както искаш — казах и едва след това забелязах, че съм се обърнала към него на ти.
— Не бой се — успокои ме той, тълкувайки посвоему уплахата ми, — имам пари, ще ти дам двойно повече от другите.
— Какво общо има — казах. — Съвсем не става дума за пари.
Видях как лицето му придоби странен израз, като че ли някакво грозно подозрение мина през ума му. Междувременно бях отключила вратата: „Само че се чувствам изморена“, добавих. Сондзоньо ме последва по коридора.
В стаята се съблече с движения, присъщи на човек, обичащ реда. Развърза си грижливо шала от врата, сгъна го и го пъхна в джоба на шлифера. Окачи сакото на облегалката на стола и изпъна панталоните по ръбовете. Сложи една до друга обувките под стола и напъха вътре чорапите. Забелязах, че от главата до петите е с нови дрехи, не фини, но здрави и доброкачествени. Свали ги безмълвно, нито бързо, нито бавно, а равномерно и акуратно, без да го е грижа за мене; междувременно аз се съблякох и легнах в леглото. Разбира се, той не показваше, че ме желае, единствено мускулите му продължително потрепваха под кожата, но това едва ли означаваше възбуда, защото го имаше и преди, когато не личеше да мисли за мене. Споменавала съм, че редът и чистотата много ми харесват и считам, че те съответстват на душевните качества. Но през онази вечер редът и чистотата на Сондзоньо събудиха съвсем други чувства у мене — между уплаха и ужас. Неволно помислих, че така се подготвят хирурзите в болниците, когато пристъпват към сложна операция. Или още по-неприятното — касапите пред погледа на козлето, което ще заколят. Легнала в леглото, се чувствах много беззащитна и безсилна, като човек, с когото ще се извърши някакъв експеримент. Мълчанието и нехайството на Сондзоньо не оставяха съмнение за намеренията му, след като се съблече. Когато се приближи гол до възглавницата и хвана раменете ми с ръце, сякаш искаше да стоя неподвижна, аз потреперих от страх и не успях да го скрия. Той забеляза и попита през зъби:
— Какво ти е?
— Нищо, ръцете ти са ледени — отговорих.
— Аа, не ти харесвам — рече той, все тъй изправен до възглавницата и без да пуска раменете ми, — предпочиташ хора, които ти плащат.
Докато говореше, ме гледаше вторачено и погледът му наистина беше непоносим.
— Защо? — попитах. — Ти си мъж като другите, а и сам каза, че ще ми платиш двойно.
— Разбирам — продължи той, — ти и такива като тебе обичате богати хора, фини хора, а аз не съм от тях. Развратници, обичате само господари!
В тона му разпознах злокобната и неукротима склонност към кавги, която преди малко го беше подтикнала да оскърби Джино за нищо. Тогава си бях помислила, че храни особена омраза към Джино. Но сега разбрах, че мрачната му и непредвидима докачливост винаги е нащрек и когато го хванеха дяволите, не трябваше по какъвто и да е начин да му се реагира. Поядосана отвърнах:
— А ти защо ме обиждаш? Казах ти, че за мене мъжете са еднакви.
— Ако беше така, нямаше да правиш такава физиономия. Не ти харесвам, а?
— Нали ти казах…
— Аа, не ти харесвам — не преставаше той, — съжалявам, но насила трябва да ти харесам.
— О, я ме остави на мира! — възкликнах с внезапна ярост.
— Когато ти бях нужен, за да те отърва от любовника ти — продължи Сондзоньо, — ме искаше, после предпочиташе да ме отпратиш, но аз дойдох. Не ти харесвам, а?