— Обади ми се, ако имаш нужда от нещо — рече Кондън.
Думите му изтръгнаха Хенри от мислите му.
— Благодаря, Чарли. Вкъщи ли се прибираш?
— Вероятно. С Мелиса ще ходим да вечеряме в „Джар“. Искаш ли да дойдеш? Ще се обадя да запазят три места.
— Не, благодаря. Днес чакам да докарат мебелите и сигурно ще ги подреждам.
Кондън кимна и се поколеба за миг преди да зададе следващия си въпрос.
— Ще смениш ли телефонния си номер?
— Да. Още в понеделник. Моника ли ти каза?
— Отчасти. Дали са ти предишния номер на някаква проститутка и непрекъснато ти звънели разни мъже.
— Не е проститутка, а компаньонка.
— Не знаех, че има разлика.
Пиърс не можеше да повярва, че е защитил непозната жена. Усети, че се изчервява.
— Вероятно няма. Все едно, като се видим в понеделник, ще ти кажа новия си номер. Първо искам да си свърша работата тук, после ще отида в лабораторията.
— Добре, до понеделник.
Кондън излезе. Хенри се запита какво му е казала Моника и дали е вдигнала тревога заради заниманията му. Хрумна му да й се обади, но реши да изчака и да разговаря с нея на четири очи.
Отново прелисти тефтерчето на Лили. В края видя номер, който не бе забелязал преди. На Университета на Южна Калифорния. Сети се за плика, който бе видял в къщата й. Вдигна слушалката и се свърза с телефонния секретар на приемната канцелария. Не работеха в събота и неделя.
Затвори и се запита дали Лили е кандидатствала в Университета на Южна Калифорния, когато бе изчезнала. Може би се бе опитвала да се измъкне от професията си на компаньонка и това бе причината за изчезването й.
Остави тефтерчето и разгърна банковото извлечение за кредитната карта „Виза“. Нямаше разходи през август. Дължимата сума беше 354 долара и 26 цента и трябваше да бъде платена до десети август.
Банковото извлечение от „Вашингтон Сейвингс енд Акаунт“ показа, че Лили трябва да внесе депозит през август и има 9240 долара в чекове и 54 542 в спестявания. Не беше достатъчно за четири години в Университета на Южна Калифорния, но можеше да бъде начало за промяна в живота й.
Имаше чек на стойност две хиляди долара за Вивиан Куинлан — месечната вноска за издръжката на мама. Друг чек — за четири хиляди долара — бе изпратен на Джеймс Уейнрайт. Надписът гласеше „наем“.
Четири хиляди долара беше изключително висок месечен наем за едноетажна къща на Алтеър Авеню. Пиърс се запита дали сумата е само за един месец.
Остави чека в купчината и прегледа друго банковото извлечение. Нищо не привлече вниманието му и Хенри сложи всичко в плика, после отиде в помещението с факса и копирната машина и пусна пощата на Лили в машината за унищожаване на документи. Бръмченето беше достатъчно силно, за да привлече вниманието на охраната, но никой не дойде. Пиърс изпита чувство на вина. Бе нарушил законите, като бе откраднал и унищожил чужда поща.
Подаде глава в коридора, за да се увери, че още е сам на етажа. После се върна в помещението и отвори един от шкафовете, пълни с хартия за копиране. Извади от раницата си тефтерчето с телефоните на Лили и го пусна зад купчина листове. Вероятно щеше да мине месец преди някой го забележи.
След като скри и унищожи доказателствата за престъплението си, той слезе с асансьора в подземието и влезе в лабораторията. Провери присъствената книга и видя, че Грумс е идвал сутринта, както и Лараби, и неколцина други лабораторни плъхове. Всички бяха дошли и си бяха отишли. Хенри взе писалката да се разпише, после размисли и я остави.
Включи компютъра, написа трите пароли за събота, получи достъп до протоколите за експериментите, свързани с „Протей“, и започна да чете последните тестове за степента на преобразуване на клетъчната материя, извършени сутринта от Лараби.
После спря. Не можеше да се съсредоточи. Беше погълнат от други мисли и от опит знаеше, че преди да се залови за работа, трябва да реши проблема, който го измъчва.
Изключи компютъра и излезе от лабораторията. Върна се в кабинета си, извади тефтера си от раницата и се обади на частния детектив Филип Глас. Отговори телефонният секретар и Хенри остави съобщение.
— Господин Глас, казвам се Хенри Пиърс. Бих искал да поговорим колкото е възможно по-скоро за Лили Куинлан. Майка й ми каза името и телефонния ви номер. Надявам се, че скоро ще се чуем. Може да ми се обадите по всяко време.
Даде номера на апартамента си и на пряката линия на кабинета си и затвори. Глас вероятно щеше да познае номера като този на Лили Куинлан.
Забарабани с пръсти по бюрото, опита се да измисли какъв да бъде следващият му ход и реши да отиде при Коуди Зелър, но първо се обади на Моника.
— Пристигнаха ли мебелите?