— Точно така. И повярвай, онзи, който го постигне пръв, ще промени света. Възможно е да направим компютър, по-малък от силициев чип. С размера на монета от десет цента. Това е целта ни. Сигурен съм, че си чувала това.
Тя поклати глава.
— Но защо му е на някого компютър с размера на монета от десет цента? Няма да може да прочете дори какво е изписано на екрана.
Пиърс започна да се смее, после спря. Знаеше, че трябва да затвори устата на тази жена и да я държи на своя страна, а не да я обижда.
— Това е само пример. Възможност. Най-важното е, че тази технология е без граници. Имаш право, на никого не му трябва компютър с размера на монета от десет цента. Но помисли какъв напредък би означавало това за преносимите компютри. Ами ако не е необходимо да го носиш? Ако компютърът ти е колкото копче или е вграден в рамката на очилата ти? Или в стените на кабинета ти? Ако говориш на стените и те ти отвръщат?
Моника отново поклати глава и Хенри видя, че тя не проумява възможностите и приложенията им. Не можеше да се откъсне от света, който познаваше, разбираше и приемаше. Той бръкна в джоба си, извади кредитната си карта „Американ Експрес“ и й я показа.
— Ами ако тази карта беше компютър? Ако съдържаше мощен чип, записващ всяка покупка по тази сметка, заедно с датата, часа и мястото? И имам предвид целия живот на потребителя й. Това късче пластмаса би било неизчерпаем източник на памет.
— Би било страхотно.
— Остават ни по-малко от пет години. Вече имаме молекулна компютърна памет, РАМ. Работим върху веригите. Свързваме логиката и паметта и получаваме интегрална верига.
Пиърс се вълнуваше, когато говореше за възможностите. Моника обаче още не схващаше за какво става дума. Той реши да престане да я смайва и да пристъпи към същността на въпроса.
— Работата е там, че не сме сами. В тази област има огромна конкуренция. Съществуват множество частни компании като „Амедео Текнолоджис“. Доста от тях са по-големи и разполагат с много повече пари. Пък и АМНИПО, Калифорнийския университет в Лос Анжелис и…
— Какво е АМНИПО?
— Агенция за модерни научноизследователски проекти за отбраната. Агенцията, която държи под око всички нови технологии. АМНИПО подкрепят няколко проекта в нашата област. Когато създадох компанията, съзнателно предпочетох да направя така, че правителството да не ми е шеф. Но въпросът е там, че повечето ни конкуренти са добре финансирани и имат връзки. А ние не. Затова, за да продължим да работим, ни трябва постоянен поток от инвестиции. Не трябва да правим нищо, за да го прекъснем или да изпаднем от надпреварата. Инак няма да има „Амедео Текнолоджис“. Разбираш ли?
— Да.
— Щеше да е различно, ако бяхме търговци на коли или нещо подобно. Но мисля, че имаме възможност да променим света. Екипът, който съм събрал в лабораторията, е ненадминат. Имаме…
— Добре. Но щом всичко това е толкова важно, тогава може би трябва да помислиш какво правиш. Аз само си отворих устата, а ти отиде в къщата на онази проститутка и вършиш непочтени неща.
Пиърс се ядоса, но изчака малко, за да се успокои.
— Бях любопитен и исках да се уверя, че жената е добре. Ако това е непочтено, нека да бъде така. Но вече приключих с този въпрос. В понеделник искам да ги накараш да сменят номера ми и да се надяваме, че всичко ще свърши.
— Добре. Сега може ли да си вървя?
— Да. Благодаря, че изчака мебелите. Пожелавам ти приятна събота и неделя. Ще се видим в понеделник.
Не я погледна. Моника излезе, без да пророни и дума, и гневът му не намаля. Пиърс реши, че ако нещата загрубеят, ще си намери друг личен асистент, а Моника ще се върне в общия резерв от служители в компанията.
Звънът на телефона го изтръгна от мислите му. Пак търсеха Лили.
— Закъснели сте. Тя напусна. Записа се в Университета на Южна Калифорния — каза той и затвори.
След малко отново вдигна слушалката, свърза се със „Справки“ във Венис и поиска номера на Джеймс Уейнрайт. На следващото му обаждане отговори мъж.
— Търся хазяина на Лили Куинлан — обясни Хенри. — За къщата на Алтеър Авеню във Венис.
— Аз съм.
— Казвам се Пиърс. Опитвам се да намеря Лили и искам да знам дали сте се свързвали с нея през последния месец и нещо.
— Първо, мисля, че не ви познавам, господин Пиърс. И второ, не отговарям на въпроси за наемателите ми на непознати, освен ако не ми кажат с какво се занимават и не ме убедят да постъпя другояче.
— Прав сте, господин Уейнрайт. Предпочитам да се видя лично с вас, ако нямате нищо против. Аз съм приятел на семейството. Вивиан, майката на Лили, се тревожи за дъщеря си, защото не я е чувала от почти два месеца. Помоли ме да проверя какво става с нея. Ще ви кажа номера на Вивиан във Флорида, ако искате да я питате за мен.