Това беше риск, но Пиърс реши, че си заслужава да го поеме, ако иска да убеди Уейнрайт да говори. Пък и не беше твърде далеч от истината. Социално инженерство. Преобрази малко истината и я накарай да работи за теб.
— Телефонният номер на майка й е написан на заявлението й за квартирата. Не е необходимо да се обаждам, защото не знам нищо, с което бих ви помогнал. Лили Куинлан е платила до края на месеца. Нямам причина да се виждам или да разговарям с нея, освен ако няма проблем. Не съм я виждал, нито съм разговарял с нея най-малко от два месеца.
— Платила е до края на месеца? Сигурен ли сте? — Пиърс знаеше, че това не съвпада с информацията в чековете, които бе разгледал.
— Точно така.
— Как плати Лили последния си наем — с чек или в брой?
— Това не е ваша работа.
— Моя работа е, господин Уейнрайт. Лили е изчезнала и майка й ме помоли да я потърся.
— Така твърдите вие.
— Обадете се на Вивиан Куинлан.
— Нямам време да й се обаждам. Поддържам трийсет и два апартамента и къщи. Да не мислите, че имам…
— Някой грижи ли се за моравата? Искам да говоря с него.
— Вече говорите.
— Не сте я виждали, когато сте ходили там, така ли?
— Тя обикновено излиза и ме поздравява, докато кося тревата. Или ми носи пепси кола или лимонада. Веднъж ми даде студена бира. Но последните няколко пъти, когато бях там, не я видях. И колата й я нямаше. Не ми направи впечатление — всеки си има личен живот.
— Каква кола има Лили?
— Златист лексус. Хубава кола. И много се грижи за нея.
Пиърс не можа да се сети какво друго да попита. Уейнрайт не му помогна много.
— Господин Уейнрайт, бихте ли проверили заявлението й и после да се обадите на майка й?
— Полицията замесена ли е? Докладвана ли е като безследно изчезнала?
— Майка й е говорила с полицаите, но смята, че не правят нищо. Затова се обърна към мен. Имате ли подръка нещо за писане?
— Разбира се.
Пиърс се поколеба: разбираше, че ако каже телефонния си номер, Уейнрайт може да го познае като номера на Лили. Затова му каза пряката линия на кабинета си в „Амедео“, после благодари и затвори.
Вторачи се в телефона, припомни си разговора неколкократно и всеки път стигна до един и същ извод. Уейнрайт отговаряше уклончиво. Или знаеше нещо, или криеше нещо. Или и двете.
Отвори раницата си и извади тефтера, на който бе записал номера на Робин, партньорката на Лили. Този път се опита да направи гласа си по-плътен. Надяваше се Робин да не го познае.
— Питах се дали може да се срещнем довечера.
— Свободна съм, сладурче. Виждали ли сме се? Гласът ти ми е познат.
— Ами, не.
— Какво имаш предвид?
— Може би вечеря и после да отидем у вас. Знам ли.
— Взимам четиристотин долара на час, миличък. Повечето мъже пропускат вечерята и идват при мен. Или аз отивам при тях.
— Тогава ще дойда при теб.
— Добре, чудесно. Как се казваш?
Той знаеше, че тя има идентификатор на входящи повиквания, затова не можеше да излъже.
— Хенри Пиърс.
— И в колко часа?
Пиърс погледна часовника си. Шест.
— Какво ще кажеш за седем?
Щеше да има време да измисли план и да отиде до някой банкомат. Имаше пари в брой, но не бяха достатъчно. С кредитната си карта можеше да изтегли най-много четиристотин долара.
— Ранна птица — отбеляза Робин. — Това ме устройва. Но няма специална тарифа.
— Добре. Къде да дойда?
— Имаш ли молив?
— Да.
— Сигурна съм, че е твърд.
Тя се засмя и му каза адреса на магазин „Смут Мувс“ на „Линкълн“ в Марина дел Рей. Даде му указания да влезе там, да купи ягодов сок и в седем без пет да й се обади от автомата. Когато Хенри попита защо трябва да го прави, Робин отговори:
— Предпазни мерки. Преди да те пусна горе, искам да те видя. Пък и обичам ягодов сок. Все едно ми носиш цветя, сладурче. Кажи им да сложат енергийни прахчета. Нещо ми нашепва, че с теб ще се нуждая от тях.
Тя се засмя отново, но смехът й прозвуча отработено и глухо. Това го накара да се почувства зле. Той отговори, че ще й донесе сок, и й благодари. Затвори и усети, че го обзема вълна на трепетно очакване, примесено със страх. Замисли се за речта, която бе изнесъл на Моника, и как тя съвсем правилно се бе обърнала срещу него.
— Идиот — каза Хенри.
12
В уречения час Пиърс взе слушалката на автомата пред „Смут Мувс“ и се обади на Робин. Обърна се с гръб към телефона и видя на отсрещната страна на Линкълн голяма ниска и широка жилищна сграда — „Марина Екзекютив Тауърс“. Над гаражите имаше три етажа с апартаменти. Фасадата бе боядисана в розово, синьо и жълто, а на покрива се развяваше знаме с реклама за краткосрочни наеми и безплатно обслужване. Идеално място за проституция. Оборотът на наематели вероятно беше толкова голям, че непрестанното шествие от различни мъже, които влизаха и излизаха, оставяше незабелязано от жителите.