— Тя занемари жилището — сприхаво каза Уейнрайт. — Да бяхте видели в какво състояние беше хладилникът!
— Убеден съм, че е било ужасно. Решили сте да разчистите апартамента и пак да го дадете под наем, за да получите двойно повече пари. Сигурно вече имате нова квартирантка. И нека да позная — друго момиче от „Ел Ей Дарлингс“, нали?
— Не ме учете какво да правя.
— Не бих си и помислил.
— Какво искате?
— Да огледам помещенията. Да видя какво взимате.
— Тогава побързайте, защото ще си тръгна веднага щом приключа. И ще заключа вратата независимо дали сте тук, или не.
Пиърс влезе в кухнята и погледна в кашона на плота. Там имаше бутилки от алкохол и стари стъклени чаши. Той взе едно от кафявите шишета и видя, че е от шестнайсетгодишно шотландско уиски. Хубаво питие. Пусна го обратно в кашона.
— Хей, внимавайте! — предупреди го Уейнрайт.
— Били знае ли, че разчиствате апартамента?
— Не познавам никакъв Били.
— Какви други имоти притежавате освен къщата на Алтеър Авеню и този апартамент?
Без да пророни дума, Уейнрайт скръсти ръце и се облегна на плота. Пиърс изпита желание да го фрасне в лицето с някоя бутилка.
— А „Марина Екзекютив Тауърс“? Ваша ли е?
Уейнрайт бръкна в предния джоб на късите си панталони и извади пакет „Кемъл“. После запали цигара от пламъка на газения котлон, започна да рови в кашона и измъкна стъклен пепелник. Пиърс забеляза, че на пепелника има надпис, и се наведе, за да го прочете. „Откраднато от бар «Лоукъст», Холивуд, Калифорния“. Бе чувал за това заведение. Барът бе предпочитан от облечени в смокинги нощни птици и се намираше близо до офисите на „Предприемачески идеи без граници“. Дали това беше улика? Нямаше представа.
— Ще огледам апартамента — каза той.
— Добре. Но по-бързичко.
Пиърс влезе във всекидневната и приклекна пред вече опакованите кашони. В единия имаше съдомиялна машина и кухненски прибори, а в другите два — неща от тавана. Няколко чифта обувки с високи токове. Кожени ремъци, камшици и маска с ципове на мястото на очите и устата. Лили не бе рекламирала садо-мазохистични услуги в страницата си в „Ел Ей Дарлингс“. Пиърс се запита дали няма друг уебсайт — нещо с нови елементи за изчезването й, върху които да се замисли.
Последният кашон беше пълен със сутиени и прозрачно бельо, неглижета и миниполи, сложени на закачалки — облекло, подобно на онова, което бе видял в къщата на Алтеър Авеню. Какво ли смяташе да прави Уейнрайт с кашоните? Да продаде всичко на уникална дворна разпродажба? Или да го запази, докато отново даде под наем апартамента и къщата?
Реши да огледа тавана и докато се изправяше, забеляза двойната ключалка на вратата. Отключваше се и се заключваше и от двете страни. Разбра заплахата на Уейнрайт, че ще заключи вратата независимо дали той е вътре, или не. Не можеше да излезеш, ако нямаш ключ. Хенри се запита какво означава това. Дали Лили се бе заключвала вътре с клиентите? Може би това беше начин да е сигурна, че ще платят за услугите й. А може би не означаваше нищо.
Тръгна към тавана. На площадката имаше прозорче, което гледаше към уличката и плажа. Видя колата си и Робин. Тя се качи в едно жълто-зелено такси, затвори вратата и потегли.
Таванът беше около шейсет квадратни метра, заедно с малката баня. Въздухът миришеше неприятно на тамян и на нещо друго, което не можа да определи. Приличаше на застоялия въздух в изключен хладилник.
Голямото легло нямаше табла и заемаше повечето пространство, като оставяше място за малко нощно шкафче и лампа. На масата имаше кандило за тамян — статуетка на дебел мъж, обладаващ отзад слаба жена. Пиърс се изненада, че Уейнрайт не го е взел. Беше прибрал всичко останало.
Покривката на леглото беше светлосиня, а килимът — бежов. Малкият дрешник беше празен.
Леглото бе оправено старателно. Покривката бе пъхната под дюшека. Но нямаше възглавници и това му се стори странно. Може би това беше едно от правилата в бизнеса с компаньонки. Робин бе казала, че първото правило е да не правиш секс без презерватив. Вероятно второто беше да няма възглавници, защото лесно може да те удушат с тях.
Хенри погледна под леглото. Отдолу нямаше нищо освен прах.
Но после забеляза тъмно петно върху бежовия килим. Изправи се и бутна леглото до стената, за да го види по-добре.
Петното бе засъхнало. Цветът му беше кафеникаво-черен и Пиърс не искаше да го докосва, защото реши, че е кръв. Разбра, че това е източникът на неприятната миризма в помещението. Хенри стана и премести леглото на мястото му.