— Какво правите горе, по дяволите? — извика Уейнрайт.
Пиърс не отговори и започна да дърпа покривката на леглото. Нямаше чаршаф, нито одеяло.
Усъмни се в инстинктите, които следваше сляпо. Не разбираше как се досеща за разни неща. Но когато видя дюшека, вътрешностите му сякаш се преобърнаха. В средата имаше огромно тъмно петно с цвета на смъртта. Можеше да е само кръв.
— Господи! — възкликна Уейнрайт, който се бе качил да види какво става и бе застанал зад Хенри. — Какво е това?
Пиърс не отговори. Не знаеше какво да каже. Предишният ден си бе включил нов телефон и трийсет и шест часа по-късно бе стигнал до това ужасяващо разкритие.
— Грешен номер — измърмори той.
— Какво? — попита Уейнрайт.
— Нищо. Има ли телефон тук?
— Не.
— А клетъчен?
— Имам в колата.
— Донесете го.
14
Когато детектив Ренър влезе, Пиърс вдигна глава и се опита да сдържи гнева си, защото знаеше, че колкото по-хладнокръвен се покаже, толкова по-бързо ще се прибере вкъщи. Но търпението му почти се бе изчерпало — седеше в малката стая от два часа. Вече два пъти бе дал показания — веднъж на патрулните ченгета, които дойдоха след обаждането на Уейнрайт, и после отново пред Ренър и партньора му, когато пристигнаха на мястото на престъплението. След което един от патрулните полицаи го заведе в участъка и го заключи в стаята за разпити.
Ренър държеше папка. Седна до масата срещу Хенри и я отвори. Вътре имаше полицейски формуляри. Ренър се вторачи в тях и дълго ги гледа, после се прокашля. Имаше вид на ченге, което е присъствало на повече сцени на престъпления от колегите си. Беше над петдесетте и с необщителността и непреклонния си вид напомняше на Клайд Върнън.
— На трийсет и четири години ли сте?
— Да.
— Адресът ви е Оушън Уей 2800, апартамент 1201.
— Да.
Този път в гласа на Пиърс се прокрадна раздразнение. Ренър го погледна в очите, после пак се съсредоточи върху формулярите.
— Но това не е адресът в шофьорската ви книжка.
— Точно така. Току-що се преместих. Сега живея на Оушън Уей. По-рано бях на Амалфи Драйв. Вижте какво, минава полунощ. Наистина ли ме държите тук от два часа, за да ми задавате очевидни въпроси? Вече дадох показания. Какво още искате?
Ренър го погледна строго.
— Не, господин Пиърс, държим ви тук, защото трябваше да извършим подробен оглед на мястото на престъплението. Убеден съм, че не ни се сърдите за това.
— Сърдя се, че ме държите тук като заподозрян. Вратата е заключена. Потропах, но никой не дойде.
— Съжалявам. Нямаше никого в стаята на детективите. Полунощ е. Но патрулният полицай не е трябвало да заключва вратата, защото не сте арестуван. Ако искате да подадете оплакване срещу него или мен, ще ви донеса формуляри.
— Не искам да подавам оплакване. Може ли да приключваме и да си вървя? Нейната кръв ли е?
— Каква кръв?
— Върху леглото.
— Откъде знаете, че е кръв?
— Предполагам. Какво друго може да е?
— Вие ми кажете.
— Какво означава това?
— Просто въпрос.
— Чакайте малко. Казахте, че не съм заподозрян.
— Казах, че не сте арестуван.
— Значи казвате, че не съм арестуван, но съм заподозрян?
— Нищо не казвам, Пиърс. Само задавам въпроси и се опитвам да разбера какво се е случило в онзи апартамент.
Хенри потисна нарастващия си гняв и не каза нищо. Ренър отново се вторачи във формуляра и заговори, без да вдига глава.
— В показанията си твърдите, че новият ви телефонен номер на Оушън Уей е принадлежал на жената, в чийто апартамент сте отишли тази вечер.
— Точно така. Затова бях там. Да разбера дали не се е случило нещо с нея.
— Познавате ли Лили Куинлан?
— Не, не съм я виждал.
— Никога?
— Никога.
— Тогава защо си направихте труда да отидете в апартамента й? Защо просто не смените номера си? Какво ви интересува тя?
— Откровено казано, през последните два часа и аз си задавам същия въпрос. Опитваш се да провериш как е някой човек и може би да направиш добро и какво получаваш? Ченгетата те заключват за два часа.
Ренър не каза нищо и го остави да говори.
— Има ли значение дали ме интересува, или дали имам причина да постъпвам така? Вас не ви ли интересува какво е станало с нея? Защо ме разпитвате? Защо Били Уенц не е в тази стая вместо мен? Разказах ви за него.
— Ще разговаряме с Били Уенц, господин Пиърс. Не се безпокойте. Но в момента говоря с вас. Кажете ми пак, как разбрахте за апартамента?
Показанията на Хенри бяха изпъстрени с нюанси на истината, измислени, за да прикрият незаконните действия, които бе извършил. Но историята как е открил апартамента беше чиста лъжа, за да не замесва Робин в разследването. Той удържа на обещанието си да не я разкрива като източник на информация. През последните четири часа това беше единственото, което го караше да се чувства добре.