— Господин Пиърс, идвам от къщата на Алтеър Авеню и прегледах всичко на бюрото. Не видях никаква бележка.
Хенри кимна, сякаш беше съгласен с това, макар да бе казал точно обратното.
— Аз написах бележката. Докато разговарях с Вивиан. Тя ми каза за Уейнрайт.
— Коя е Вивиан?
— Майката ни Лили. Живее в Тампа, Флорида. Помоли ме да потърся Лили и ми каза няколко имена. От нея разбрах за Уейнрайт.
Ренър повдигна вежди в недоумение.
— Всичко това е нова информация, господин Пиърс. Сега твърдите, че майката на Лили ви е помолила да потърсите дъщеря й?
— Да. Тя каза, че ченгетата не правели нищо. Затова ме помоли да направя, каквото мога.
Хенри се почувства по-добре. В този отговор се съдържаше повече истина, отколкото във всички останали. Може би щеше да му се размине.
— И майка й в Тампа знаеше името на хазяина на дъщеря си?
— Частният детектив, когото е наела да търси Лили, й съобщил няколко имена.
— Частен детектив? Знаете ли как се казва?
— Филип Глас. Телефонният му номер е записан в тефтера в колата ми. Закарайте ме до апартамента, където е колата ми, и ще ви го кажа.
— Благодаря, но аз познавам господин Глас и знам как да се свържа с него. Разговаряхте ли с него?
— Не. Оставих съобщение на телефонния му секретар, но той не ми се обади. Но доколкото разбрах от Вивиан, господин Глас не е успял да намери Лили. Затова и не очаквам много от него. Не знам дали го бива, или само й взима парите.
Това беше възможност Ренър да му каже какво знае за Глас. Но детективът не се възползва от нея.
— А Вивиан? — попита той.
— И нейният номер е в колата ми. Ще ви дам всичко веднага щом изляза оттук.
— Не — имам предвид как научихте номера на Вивиан във Флорида.
Пиърс се закашля. Все едно го бяха ритнали в чатала. Ренър отново го бе вкарал в капан. Хенри не можеше да спомене за тефтерчето с телефоните. Уважението му към необщителния детектив нарасна, докато съзнанието му се обремени със собствените му лъжи и увъртания. Имаше само един изход.
15
Пиърс трябваше да каже името й. Лъжите не му бяха оставили друга възможност. Но Ренър и без това щеше да стигне до нея. Сайтът на Лили Куинлан бе свързан с нейния. Връзката беше неизбежна. Поне ако я споменеше, Хенри можеше да контролира положението. Щеше да каже на Ренър достатъчно, за да го освободи, а после да й се обади и да я предупреди.
— От едно момиче. Робин.
Детективът едва забележимо поклати глава.
— Виж ти, още едно ново име. Защо ли не съм изненадан, господин Пиърс? Коя е тази Робин?
— В уебстраницата си Лили споменава за друго момиче, с което работят заедно. Името й е Робин. Видях телефона и в страницата и й се обадих. Не ми помогна много. Каза, че Лили може да е заминала за Тампа, където живее майка й. Свързах се със „Справки“ в Тампа, откъдето ми казаха номерата на всички хора с името Куинлан. И накрая открих Вивиан.
Ренър кимна.
— Сигурно са били доста. Ирландското име Куинлан се среща често.
— Да.
— Трябва да сте се обадили на „Справки“ няколко пъти.
— Да.
— Между другото, какъв е кодът на Тампа?
— Осемстотин и три.
Хенри се зарадва, че най-после е отговорил на въпрос, без да излъже и да се притеснява.
Но Ренър бръкна в джоба на коженото си яке, извади клетъчен телефон и набра „Справки“.
Пиърс разбра, че ще го заловят в лъжа, ако номерът на Вивиан Куинлан не е вписан в указателя.
— Какво правите? В Тампа е три сутринта. Ще я уплашите до смърт, ако…
Детективът му направи знак да млъкне и заговори по телефона.
— Искам домашния номер на Вивиан Куинлан.
Ренър зачака и Хенри се вторачи в лицето му — чакаше реакция. Стомахът му се сви.
— Добре, благодаря — каза детективът, затвори и пъхна телефона в джоба си.
Погледна гневно Пиърс, после извади писалка от джоба на ризата си и записа номера върху папката. Хенри го прочете, разбра, че е на Вивиан Куинлан, и си пое дъх.
— Имате право — каза Ренър. — Ще й се обадя в по-разумен час.
— Да, така ще е по-добре.
— В участъка нямаме интернет, затова не съм виждал уебсайта, за който споменахте. Но ще проверя веднага щом се върна вкъщи. Казвате, че сайтът е свързан с другата жена, Робин.
— Точно така. Двете работят заедно.
— И сте се обадили на Робин, когато не сте могли да се свържете с Лили.
— Да.
— Разговаряли сте по телефона и тя ви е казала, че Лили е отишла в Тампа да види мама.
— Не беше сигурна. Само предполагаше, че Лили е там.
— Познавахте ли Робин преди дай се обадите по телефона?
— Не.
— Ще се опитам да отгатна, господин Пиърс. Обзалагам се, че Робин е проститутка. Твърдите, че жена с тази професия казва на съвършено непознат човек къде може да е отишла изчезналата й партньорка. Не звучи много убедително, нали?