Хортън е низвергнат от обществото в джунглата и не вярва на откритието си. Преследват го маймуни-неверници. Но накрая той спасява от маймуните миниатюрния си свят върху прашинката и доказва съществуването му.
Пиърс отвори пакета с бисквитите и изяде две. Надяваше се, че захарта ще му помогне да се съсредоточи.
Започна да преглежда заявленията. Тази група щеше да придвижи „Амедео“ на ново стъпало, а науката — на ново ниво. Щеше да предизвика сензация в света на нанотехнологиите. Усмихна се при мисълта за реакцията на конкурентите си, когато разузнавачите им прочетяха за формулата на „Протей“ в научните списания.
Пакетът заявления беше за защита на формула за конвертиране на клетъчната енергия. „Амедео“ искаше патент за захранваща система, зареждаща с енергия биологичните роботи, които един ден щяха да патрулират в кръвообращението на човешките същества и да унищожават патогените.
Бяха нарекли формулата „Протей“ по филма „Фантастично пътешествие“. Във версията от 1966 година медицински екип бе настанен в подводницата „Протей“ и после умален с лъч и инжектиран в човешко тяло, за да търси и унищожи кръвен съсирек в мозъка, който не може да бъде опериран.
Филмът беше научна фантастика и по всяка вероятност лъчите за смаляване щяха да останат в сферата на въображението. Но идеята за атакуване на болестите и патогените в тялото с биологични или клетъчни роботи не беше твърде далечна, защото „Протей“ бе на хоризонта като научен факт.
От зараждането на нанотехнологиите потенциалните медицински приложения бяха най-привлекателният аспект на тази наука. Потенциалът за лечение на СПИН и на всички други болести беше по-интригуващ от гигантски скок в мощността на компютрите. Възможността за съществуването на патрулиращи устройства в тялото, които да разпознават и да елиминират патогените чрез химична реакция, беше свещеният граал на науката.
Но основното — онова, което поддържаше този аспект на науката от теоретична гледна точка, докато много изследователи работеха върху молекулната памет РАМ и интегралните вериги — беше въпросът за захранването — как да се придвижват молекулните подводници в кръвта с източник на енергия, който да е естествен и съвместим с имунната система на организма.
Пиърс и Лараби, имунологът изследовател, бяха открили не напълно разработена, но изключително надеждна формула. Използвайки клетки на приемник — от Пиърс, двамата разработиха комбинация от протеини, която щеше да се свърже с клетката и да извлича от нея електрически импулси. Това означаваше, че енергията за задвижване на наноустройствата щеше да дойде отвътре и следователно щеше да бъде съвместима с имунната система на организма.
Формулата „Протей“ беше елементарна и в това се състоеше красотата и стойността й. Пиърс си представяше цялата научноизследователска работа в областта на медицината основана върху това откритие. Експериментите и изобретенията, водещи към практическо приложение, предвиждани за две десетилетия или за по-рано, вече бяха наполовина по-близо до реалността.
Откритието, направено преди три месеца, докато Пиърс имаше неприятности с Никол, беше най-вълнуващият миг в живота му.
— За вас сградите ни може да са ужасно малки — прошепна Пиърс, докато приключваше с преглеждането на патентите. — Но за нас, дребните, са приказно високи.
Думите на доктор Зюс.
Остана доволен от заявленията за патентите. Както винаги, Кац бе свършил отлична работа, съчетавайки в уводите научния жаргон с ежедневния език. Основният текст бе изпъстрен с диаграми и формули. Тези страници бяха написани от Пиърс и Лараби и бяха многократно прегледани от двамата.
Пиърс се развълнува. Регистрирането на подобен пакет патенти в света на нанотехнологиите щеше да донесе на „Амедео“ известност и значително повишаване на инвеститорския интерес. Планът беше да покажат откритието първо на Морис Годард и да си осигурят капиталовложенията му, а после да подадат патентите за регистрация. Ако всичко минеше добре, Годард щеше да разбере, че му се предоставя уникална възможност, и щеше да действа, подписвайки се като главен финансов източник на компанията.
Пиърс и Чарли Кондън внимателно бяха режисирали всичко. Годард щеше да види откритието през сканиращия електронен микроскоп и после щеше да има двайсет и четири часа за размисъл, за да вземе решение. Хенри искаше най-малко дванайсет милиона долара в период от три години. Достатъчно, за да се изстреля напред по-бързо и по-далеч от всеки друг конкурент. И в замяна щеше да предложи на Годард десет процента от „Амедео“.