— Не знам. Но се опитвам да ви обясня, че в тази работа са заложени много пари. Стойте настрана от Били Уенц.
Хенри се наведе към него и го погледна в очите.
— Заплашил ви е, нали?
Глас поклати глава. Нямаше да признае, ако бе имало такова нещо.
— Забравете за мен. Дойдох тук, за да се опитам да ви помогна. Да ви предупредя колко близо сте до огъня. Стойте надалеч от Уенц.
Пиърс видя в очите му искреност. И страх. Не се съмняваше, че Уенц е заплашил частния детектив и го е принудил да се откаже от случая Лили Куинлан.
— Добре. Ще внимавам.
19
Поколеба се дали да не се върне в лабораторията след срещата с Филип Глас, но веднага отхвърли тази идея — разговорът им го бе подтикнал да продължи с издирването на Лили. Отиде в супермаркета на Оушън Парк Булевард и напълни количка с храна и други основни неща, които му трябваха в новия апартамент. Плати с кредитна карта и натовари в багажника на беемвето многобройните пликове. Едва когато спря на определеното му място на паркинга пред „Сандс“, се сети, че ще трябва да се качи и да слезе три пъти с асансьора, за да занесе всичките покупки в жилището си.
Взе коша за пране, който бе купил, напълни го с продукти и тръгна към асансьора.
В нишата до асансьора стояха двама мъже. Той им кимна и реши, че са хомосексуалисти. Единият беше четирийсет и няколко годишен, дребен и пълен, със заострени ботуши с токове, които добавяха няколко сантиметра към ръста му. Другият беше много по-млад, по-висок и як, но жестовете му бяха като на по-възрастния.
Асансьорът дойде и вратата се отвори. Двамата пуснаха Хенри да се качи пръв и дребният го попита до кой етаж е. Вратата се затвори и Пиърс забеляза, че той не натисна друг бутон освен този за дванайсетия етаж.
— И вие ли живеете на дванайсети етаж? Аз се нанесох преди няколко дни — каза Хенри.
— Идваме на гости — отговори дребният.
Пиърс кимна и насочи вниманието си към проблясващите цифри над вратата. Дребният мъж непрекъснато поглеждаше крадешком отражението му в хромираната рамка на вратата и безпокойството на Хенри нарасна. Той си спомни как двамата стояха в нишата до вратата и как се приближиха до асансьора, когато той влезе. Сякаш чакаха нещо.
Или някого.
Асансьорът най-после спря на дванайсетия етаж и вратата се отвори. Мъжете отстъпиха встрани, за да може Пиърс да излезе пръв.
Той поклати глава.
— Вървете. Аз ще сляза. Забравих да си взема пощата.
— В неделя няма поща — каза дребният.
— Не съм я прибирал от вчера.
Никой не помръдна. Стояха и се гледаха. Вратата започна да се затваря и едрият протегна ръка и удари стопа. Вратата бавно се отвори.
— Зарежи пощата, Хенри — рече дребният. — Слизаме тук. Нали така, Изверг?
Другият сграбчи Пиърс под мишниците, изблъска го в коридора и го удари в стената. Хенри изпусна коша за пране и той тупна на пода.
— Спокойно. Ключовете, Изверг.
Едрият тип притисна Пиърс до стената, пребърка го, извади връзката с ключовете му и я даде на партньора си.
Дребният тръгна пръв. Явно знаеше пътя. Хенри успя да си поеме дъх и понечи да каже нещо, но едрият затисна устата му и го блъсна напред. Без да се обръща, дребният размаха заканително пръст.
— Още не, умнико. Първо ще влезем, за да не безпокоим съседите. В края на краищата току-що си се нанесъл. Защо да се представяш лошо? Беемве — добави той, като огледа ключовете на връзката. — Хубави коли. Мощни и луксозни. Това са най-хубавите неща на автомобилите. И на жените.
Дребният погледна Пиърс, усмихна се и повдигна вежди. Отвориха вратата, блъснаха Пиърс в апартамента и го бутнаха да седне на канапето. Дребният застана пред него. Погледна телефона, взе го и започна да разглежда директорията на идентификатора на входящи повиквания.
— Бил си зает, Хенри. Филип Глас…
Дребният погледна Изверга, който бе заел позиция пред вратата и бе скръстил ръце на гърдите си.
— Това не е ли онзи тип, с когото разговаряхме преди няколко седмици?
Изверга кимна. Пиърс разбра, че Глас се е обаждал в апартамента му преди да го потърси в „Амедео“.
— Охо! И Робин ти се е обаждала. Хубаво.
Но по гласа му Хенри разбра, че нищо хубаво не очаква Луси Лапорт.
— Тя само остави съобщение — каза Пиърс. — Мога да ви го пусна, ако искате.
— Влюбваш се в нея, а?
— Не.
Дребният се обърна и се усмихна престорено на Изверга, после бързо замахна и с всичка сила удари Пиърс по носа с телефона.
Остра болка прониза главата му. Хенри не знаеше звезди ли вижда, или е ослепял. Инстинктивно се наведе и се обърна настрана, за да се предпази, в случай че последва втори удар. Чу, че мъжът пред него крещи, но не разбра какво казва. После под мишниците му отново се вкопчиха силни ръце и го вдигнаха от канапето.