Изверга го понесе на гръб. Хенри усети, че устата му се изпълва с кръв, и се помъчи да отвори очи, но не можа. Вратата на балкона се отвори и хладният океански въздух погали кожата му.
Изведнъж усети, че рамото, забито в корема му, изчезва и главата му пада надолу. Мускулите му се свиха и устата му се отвори, за да издаде последния, гневен звук в живота му. После огромните ръце сграбчиха глезените му и тялото му се удари в грапавия бетон на фасадата.
Но поне вече не падаше.
Минаха няколко секунди. Хенри вдигна ръце към лицето си и докосна носа и очите си. Носът му беше разкървавен. Успя да избърше очите си и ги отвори. Дванайсет етажа по-надолу видя зелената морава на парка край плажа, където лежаха бездомниците. Кръвта му падаше на едри капки към дърветата.
— Чуваш ли ме?
Пиърс не отговори. Ръцете, които държаха глезените му, се разтресоха и тялото му отново се блъсна в стената.
— Чуваш ли ме?
Пиърс изплю храчка кръв и каза:
— Да.
— Добре. Сигурно вече си се сетил кой съм.
— Мисля, че да.
— Хубаво. Тогава не е необходимо да споменаваме имена. Исках само да се уверя, че ще се разберем.
— Какво искаш?
Беше му трудно да говори с главата надолу. В гърлото и устата му се събираше кръв.
— Какво искам ли? Ами, първо исках да те видя. Опитвам се да те открия от два дни и искам да видя как изглеждаш. Освен това искам да ти предам едно съобщение. Изверг.
Едрият тип повдигна Пиърс и той видя лицето на дребния през решетките на балкона.
— Искам да ти кажа, че си сбъркал не само номера, но и света. Имаш трийсет секунди да решиш дали искаш да се върнеш там, откъдето си дошъл, или да продължиш към другия свят. Разбираш ли какво ти говоря?
Хенри кимна и се закашля.
— Разбирам…
— Би трябвало да накарам човека ми да те пусне и да приключа с теб. Но не искам ченгетата да ме погнат затова няма да го направя. Но ако пак те хвана да слухтиш, ще полетиш надолу. Ясно ли ти е?
Пиърс отново кимна. Беше сигурен, че мъжът е Били Уенц. Сводникът се наведе, протегна ръка през решетката и грубо го потупа по бузата.
— А сега бъди послушен.
Изправи се и направи знак на Изверга, който издърпа Пиърс и го пусна на балкона. Пиърс се подпря на ръце, за да омекоти падането, после изпълзя в ъгъла и погледна нападателите си.
— Имаш хубава гледка — каза дребният. — Колко плащаш?
Пиърс погледна към океана и изплю гъста храчка кръв на пода на балкона.
— Три хиляди.
— Господи! Мога да си намеря три шибани апартамента за тези пари.
Като се бореше да остане в съзнание, Пиърс се запита как да изтълкува думата „шибани“. Дали Били Уенц имаше предвид места за чукане, или просто псуваше? Помъчи се да прогони облаците, които замъгляваха разсъдъка му. Хрумна му, че въпреки заплахите трябва да предпази Луси Лапорт.
— А Луси? Какво ще й направиш?
— Луси? Коя е Луси, да й го начукам?
— Имам предвид Робин.
— А, малката Робин. Знаеш ли, това е хубав въпрос, Хенри. Защото откровено казано, Робин печели добре. Трябва да се успокоя, когато стигна до нея. Не се безпокой. Каквото и да направим, няма да останат белези и тя ще се върне на работа след две-три седмици.
Пиърс задраска с крака върху бетона в усилие да стане, но не успя.
— Остави я на мира — колкото можа по-убедително каза той. — Аз я използвах и тя така и не разбра.
В черните очи на Уенц блесна друга светлина. Гняв. Той сложи ръка на перилата, сякаш за да се подпре.
— Той казва да я оставим на мира — рече Уенц и погледна горилата си.
И поклати глава, сякаш да се предпази от някаква приближаваща се сила.
— Моля те — настоя Пиърс. — Робин не е направила нищо. Аз бях. Остави я на мира.
Дребният тип пак погледна Изверга, усмихна се и пак поклати глава.
— Можеш ли да повярваш? Да ми говори така?
Уенц се обърна към Пиърс, направи крачка към него и злобно го ритна. Пиърс очакваше удара и отчасти успя да се предпази, но заостреният връх на ботуша го уцели в дясната страна на гръдния кош и може би счупи поне две ребра.
Той запълзя към ъгъла и опита да се прикрие — очакваше още ритници и се мъчеше да превъзмогне парещата болка в гърдите си. Но Уенц се наведе над него и се разкрещя, обсипвайки го със слюнки.
— Не ме учи как да си въртя бизнеса, да ти го начукам! — Изправи се и избърса ръце. — И още нещо. Кажеш ли на някого за разговора ни тук днес, ще има последици. Тежки. За теб. И за Робин. За хората, които обичаш. Разбираш ли какво ти говоря?