Ренър сякаш се поколеба, но Хенри имаше чувството, че всичко е нагласено и се движи в посоката, в която иска детективът.
Ренър изключи касетофона и го пъхна в десния джоб на якето си.
— Добре. Говорете.
— Името й не е Робин, а Луси Лапорт. Тя ми го каза. От Ню Орлиънс е. Трябва да я намерим, защото е в опасност. Може би вече е късно.
— Кой я заплашва?
Пиърс не отговори и се замисли за заплахата на Уенц да не казва нищо на полицията. И за предупреждението на частния детектив Глас.
— Били Уенц.
— Пак Уенц. Той е страшилището в цялата история, а?
— Може и да не ми вярвате, но ви моля да намерите Робин и да се уверите, че всичко с нея е наред.
— Само това ли искате от мен?
— Снимката й в уебсайта не е фалшива. Видях я. Тя е.
Ренър кимна, сякаш през цялото време беше на същото мнение.
— Картината започна да се изяснява. Какво друго можете да ми кажете за нея? Кога я видяхте?
— В събота вечерта. Заведе ме до жилището на Лили. Но си тръгна преди да вляза. Не видя нищо, затова се опитах да не я замесвам. Това беше част от сделката, която сключих с нея. Тя се страхуваше, че Уенц ще разбере.
— Гениално. Платихте ли й?
— Да, но какво значение има?
— Има, защото парите означават мотив. Колко?
— Около седемстотин долара.
— Голяма сума само за едно пътуване през Венис. Свършихте и оная работа, нали?
— Не, детективе.
— Ако историята, която ми разказахте, че Уенц е дигитален сводник, е вярна, тогава, като ви е показала жилището на Лили, Робин си е навлякла неприятности, нали?
Хенри кимна. Този път не му се зави свят. С вертикалните движения всичко беше наред. Само хоризонталните му създаваха проблеми.
— Друго? — попита Ренър.
— Робин живее с жена на име Клио. Предполагам, че Клио е в същия сайт, макар че не съм проверил. Може да разговаряте с Клио и да разберете нещо за Робин.
— Може би да, а може би не. Това ли е всичко?
— Видях Робин да се качва в зелено-жълто такси на „Спийдуей“ в събота вечерта. Може да го откриете и шофьорът да ви каже адреса й.
Ренър поклати глава.
— Това става само във филмите, но не много често в реалния живот. Пък и тя вероятно се е върнала в апартамента за чукане. В събота вечер има много работа.
Вратата се отвори и в стаята влезе Моника Пърл. Видя Ренър и спря.
— Извинете. Преча ли?
— Да — отговори Ренър. — Аз съм от полицията. Бихте ли изчакали навън?
Моника погледна Пиърс и на лицето й се изписа ужас. Той опита да се усмихне, вдигна лявата си ръка и й махна.
— Ще ти се обадя — каза тя и излезе.
— Коя беше тази? Друга приятелка?
— Не, асистентката ми.
— Е, искате ли да ми разкажете какво се случи вчера на балкона? Уенц ли беше?
Хенри дълго мълча — обмисляше последиците от отговора на този въпрос. От една страна, искаше да подаде обвинение срещу Уенц. Чувстваше се унизен от онова, което му бяха направили сводникът и гигантът му. Дори пластичната хирургия да беше успешна и да не останеха белези, трудно щеше да преживее нападението и нямаше да го забрави.
Но заплахата на Уенц беше съвсем реална — за него, за Робин и за Никол. Щом Уенц го бе намерил и така лесно бе проникнал в дома му, щеше да открие и Никол.
— Случаят е на полицията в Санта Моника. Какво ви интересува? — попита той.
— Случаят засяга и полицията в Лос Анжелис и вие го знаете много добре.
— Не искам да говоря за това. Дори не си спомням какво се случи. Прибирах се в апартамента си с покупки и когато се свестих, видях лекарите.
— Паметта е коварно нещо, нали? Блокира лошото. Тонът на ченгето беше ироничен. Ренър очевидно не вярваше, че Хенри не си спомня нищо. Двамата се вторачиха един в друг, после детективът бръкна в якето си.
— А това дали ще ви напомни нещо?
Извади снимка и я показа на Пиърс. Там, от голямо разстояние, бе заснет апартаментът му. От плажа. На един от горните балкони се виждаха дребни фигури. Пиърс знаеше, че това са той, Уенц и биячът му. Бяха го провесили от балкона. Но хората на снимката бяха твърде малки, за да бъдат разпознати. Той я върна на Ренър.
— Не. Нищо.
— Засега това е най-доброто, с което разполагаме. Но щом съобщят по новините, че търсим любителски снимки или видеофилми, може да се сдобием с нещо свястно. На плажа е имало много хора. Някой вероятно е направил ясна снимка.
— Желая ви успех.
Ренър се вгледа изпитателно в Хенри.
— Вижте, ако ви е заплашил, можем да ви защитим.
— Казах ви, не си спомням какво се случи. Не помня нищо.
Детективът кимна.
— Да, разбира се. Добре, да оставим балкона. Нека да ви попитам нещо друго. Къде скрихте трупа на Лили?