Очите на Пиърс се разшириха.
— Какво?
— Къде е трупът, Пиърс? Какво направихте с нея? И какво направихте с Луси Лапорт?
В гърдите на Хенри се надигна смразяващо чувство на страх. Той погледна Ренър и видя, че детективът е адски сериозен. Пиърс беше заподозреният.
— Шегувате ли се, по дяволите? Нямаше дори да знаете какво става, ако не се бях обадил на хората ви. Аз бях единственият, но когото му пукаше.
— Може би обаждането и присъствието ви на местопрестъплението е било удобно прикритие. Както и побоят. Уж са ви разбили носа, защото сте го пъхали там, където не трябва. Не ви съчувствам, господин Пиърс.
Онемял, Хенри се вторачи в него. Ренър тълкуваше съвсем погрешно онова, което правеше Пиърс.
— Нека набързо да ви разкажа една история. По-рано работех във Вали и изчезна момиче. Дванайсетгодишно, от добро семейство. Знаехме, че не е избягала от дома си. Организирахме съседите и доброволци да я търсим в хълмовете. И едно момче я намери. Изнасилена, удушена и хвърлена в пропаст. Оказа се, че извършителят е момчето. Трябваше ни известно време да разберем истината, но го направихме, и той си призна. Това се нарича комплекс на добрия самарянин. Извършителят обича да се сближава с ченгетата и да им помага. Така се чувства по-добре.
Хенри не проумяваше как изведнъж всичко се бе обърнало срещу него.
— Грешите — с разтреперан глас каза той. — Не съм го направил.
— Греша ли? Нека да ви кажа с какво разполагам. Изчезнала жена и кръв на леглото й. Купчина лъжи от вас и отпечатъците ви навсякъде в къщата и в апартамента й.
Пиърс затвори очи и се замисли за апартамента на „Спийдуей“ и за къщата на Алтеър Авеню. Беше докоснал всичко — парфюма, дрешниците и пощата й.
— Не…
— Какво?
— Това е грешка. Аз само… Дадоха ми номера й… Исках само да видя… да й помогна… Вината беше моя и мислех, че ако…
Не довърши мисълта си. Миналото и настоящето почти се сляха, преплетоха се. Той отвори очи и погледна Ренър.
— Какво мислехте? — попита детективът.
— Не знам. Не искам да говоря за това.
— Хайде. Започнахте да говорите. Довършете разказа си. Хубаво е за душата да се разтоварите. Баща е вината, че Лили е мъртва. Какво искахте да кажете? Случайно ли стана? Разкажете ми какво се случи. Може да отидем заедно при прокурора и да постигнем споразумение.
Страхът и опасността започнаха да парализират съзнанието на Пиърс.
— Какви ги говорите? Лили? Вината не е моя. Аз дори не я познавам. Опитвах се да й помогна.
— Като я удушихте? Или прерязахте гърлото й? Или постъпихте с нея като Джак Изкормвача? Казват, че той бил учен. Лекар. Вие ли сте новият Изкормвач, Пиърс?
— Махайте се! Вие сте луд!
— Не мисля, че аз съм лудият. Защо беше ваша вината?
— Какво?
— Казахте, че вината е ваша. Защо? Какво направи Лили? Обиди мъжествеността ви? Малък пенис ли имате? Това ли е проблемът?
Хенри поклати глава. Зави му се свят и той затвори очи.
— Не съм казвал такова нещо. Вината не е моя.
— Казахте. Чух го.
— Не. Тълкувате думите ми погрешно. Вината не е моя. Нямам нищо общо с това.
Отвори очи и видя, че Ренър бръкна в джоба си и извади касетофон. Червената лампичка светеше. Касетофонът беше включен. Детективът бе записал целия разговор.
Ренър превъртя лентата и намери онова, което Пиърс бе казал преди няколко минути.
„Това е грешка. Аз само… Дадоха ми номера й… Исках само да видя… да й помогна… Вината беше моя и мислех, че ако…“
Детективът изключи касетофона, погледна Хенри и се усмихна самодоволно. Беше го хванал натясно. Беше го измамил. Инстинктите предупредиха Пиърс да не казва нито дума повече. Но той не млъкна.
— Не. Не говорех за Лили Куинлан, а за сестра си…
— Говорехме за Лили Куинлан и вие казахте, че вината е ваша. Това е самопризнание, приятелю.
— Не, казах ви, че…
— Знам какво казахте. Хубава история.
— Няма никаква история.
— Намерим ли трупа, ще има. Ще ви арестувам, ще ви предявя обвинения и после ще си почивам вкъщи. — Ренър се наведе на няколко сантиметра от лицето на Хенри. — Къде е тя? Знаете, че е неизбежно. Ще я намерим. Затова кажете какво сте направили с нея и да приключваме.
— Махайте се.
— По-добре си признайте. Нямате време. Предам ли случая на прокурора, няма да мога да ви помогна. Хайде, Хенри, разтоварете се.
— Казах, махайте се. Искам адвокат.
Ренър стана и се усмихна многозначително. После му показа касетофона и го изключи.
— Разбира се, че ще искате адвокат. И ще ви трябва. Отивам при прокурора, Пиърс. Мога да ви обвиня във възпрепятстване на правосъдието и в нахлуване с взлом. Но това са дреболии. Искам да ви улича в голямото престъпление. И щом трупът се появи, играта ще свърши.