— Ченге от полицията в Лос Анжелис? Как се казва?
— Ренър. Не ми каза малкото си име. Имам визитната му картичка, но не съм поглеждал…
— Робърт. Познавам го. Струва ми се добро ченге. Бих употребила думата „изчерпателен“.
— И той я употреби.
— Ще отиде при прокурора, за да ви обвини в убийство, така ли?
— Не съм сигурен. Няма труп. Но щял да ми предяви други обвинения. Влизане с взлом. Възпрепятстване на правосъдието. Предполагам, че после ще ги свърже с убийството. Не знам дали само ме заплашва, или наистина ще го направи. Но не съм убил никого и ми трябва адвокат.
Тя се намръщи и кимна замислено, после посочи лицето му.
— Проблемът с Ренър свързан ли е с нараняванията ви?
Пиърс кимна.
— Защо не започнем отначало?
— Имаме ли вече взаимоотношения адвокат — клиент?
— Да. Можете да говорите свободно.
През следващите трийсет минути Хенри й разказа историята, колкото можа по-подробно. Спомена какво бе направил, без да пропусне нищо.
Лангуайзър си водеше записки със скъпа писалка. Държането й внушаваше доверие. Когато Пиърс приключи, тя се върна на твърденията на Ренър, че е получил самопризнанията му. Зададе няколко въпроса — какъв е бил тонът на разговора, какви лекарства е взимал тогава Хенри и какви неблагоприятни последици от нападението и хирургичната намеса е чувствал. После попита точно е искал да каже с думите „Вината беше моя“.
— Имах предвид сестра ми Изабел.
— Не разбирам.
— Тя почина. Отдавна.
— Хенри, не ме карай да гадая. Искам да знам какво се е случило.
Той сви рамене и ребрата го заболяха.
— Избяга от къщи. Бяхме още деца. После я убиха… Някакъв тип, който бе убил много момичета. Намирал ги в Холивуд. Полицаите го убиха… Това е.
— Сериен убиец… Кога се случи това?
— През осемдесетте години. Репортерите го кръстиха Майстора на кукли.
— Спомням си го. Тогава учех право в Калифорнийския университет. Запознах се с детектива, който го е застрелял. Тази година се пенсионира. — Тя се унесе в спомени, после се върна към настоящето. — Добре. Как обърка сестра си с Лили Куинлан по време на разговора с детектив Ренър?
— Ами… напоследък често мисля за Изабел. Откакто се почна тази история с Лили. Мисля, че това е причината да я търся.
— Смяташ, че си отговорен за случилото се със сестра; ти? Защо?
Той внимателно подреди мислите си. Нямаше да й разкаже цялата история. Никога не би я споделил с непознат.
— С втория ми баща ходехме в Холивуд да я търсим. Нощем. — Пиърс се вторачи в телевизора в отсрещната страна на стаята и заговори така, сякаш виждаше всичко на екрана и го повтаряше. — Обличах стари дрехи, за да приличам на хлапетата от улицата. Вторият ми баща ме изпращаше там, където децата се криеха, спяха или се продаваха за пари или наркотици.
— Защо той не е влизал там?
— Казваше, че ако отидел голям човек, всички щели да се разбягат и ще изгубим следите й.
— А какво ти каза по-късно?
Хенри поклати глава. Лангуайзър си я биваше. Беше доловила тънкостите в разказа му.
— Нищо. Но мисля, че тя… имаше причина да избяга. Полицаите казаха, че употребявала наркотици, но това е станало, след като тръгна по улиците.
— Смяташ, че вторият ти баща е бил причината Изабел да избяга.
Каза го като твърдение, а не като въпрос, и той едва забележимо кимна и се замисли върху думите на майката на Лили за онова, което свързвало дъщеря й и Робии.
— Какво й е направил?
— Не знам. А и сега вече няма значение.
— Тогава защо си казал на Ренър, че вината е твоя? Защо мислиш, че си виновен за случилото се със сестра ти?
— Защото не я намерих. Ако я бях открил… — неубедително каза Пиърс. Защото това беше лъжа. Той нямаше да каже истината на тази жена — познаваше я само от час.
Лангуайзър очевидно искаше да го разпитва още по този въпрос, но разбра, че е навлязла в областта на най-съкровените му чувства.
— Добре, Хенри. Мисля, че това обяснява нещата — както действията ти, свързани с изчезването на Лили, така и изказването ти пред Ренър.
Той кимна.
— Съжалявам за сестра ти. Разговорите със семействата на жертвите са най-трудното от всичко. При теб поне е имало някакъв финал. Извършителят си е получил заслуженото.
Пиърс опита да се усмихне иронично, но почувства силна болка.
— Да, финал. Това оправя всичко.
— Вторият ти баща жив ли е? А родителите ти?
— Доколкото знам, е жив. Отдавна не сме разговаряли. Майка ми вече не е с него. Тя още живее във Вали. И с нея не съм разговарял отдавна.