— А къде е баща ти?
— В Орегон. Има друго семейство. Но се чуваме от време на време. От всички тях той е единственият, с когото говоря.
Тя кимна, после погледна записките си, сякаш преговаряше всичко, което Пиърс й бе казал от началото на разговора, и каза:
— Мисля, че всичко това са глупости.
Той поклати глава.
— Не. Казвам точно каквото се случи…
— Не, имам предвид Ренър. Смятам, че той блъфира. Няма да ти предяви обвинения. В канцеларията на прокурора ще му се изсмеят. С какво намерение си влязъл? Да крадеш? Не. Да се увериш, че тя е добре. Те не знаят за писмото, което си взел. И не могат да докажат нищо. Що се отнася до възпрепятстването на правосъдието, това е празна заплаха. Хората непрекъснато лъжат и крият какви ли не неща от полицията. Това е нормално. Но да предявиш обвинение към някого е друга работа. Не си спомням откога не е имало обвинение във възпрепятстване на правосъдието, което да е отишло в съда.
— А записът? Ренър каза, че това са самопризнания.
— Играел си е с теб. Опитвал се е да те притисне и да види как ще реагираш и може би да изтръгне още уличаващи признания. Трябва да чуя записа, за да добия пълна представа, но ми се струва, че обясненията ти за сестра ти са логични и допустими и ще бъдат приети така от съдебните заседатели. Освен това си бил под въздействието на лекарства и…
— Не може да се стигне до съд. Тогава с мен е свършено. Ще ме съсипят.
— Разбирам.
— Не съм извършил престъпление. Просто се опитах да разбера дали с Лили не се е случило нещо лошо. Това е всичко.
Лангуайзър кимна, но не прояви особен интерес към протестите му за невинност. Пиърс бе чувал, че добрите адвокати не се интересуват от този въпрос, докато обмислят стратегията на защитата си. Те практикуваха право, не раздаваха правосъдие. Това го разочарова, защото искаше Лангуайзър да признае невинността му и да я защити.
— Първо, без да има труп е много трудно да се състави обвинение срещу някого — каза тя. — Особено в този случай, когато се има предвид начинът на живот и източникът на доходи на жертвата. Тя може да е навсякъде. А ако е мъртва, списъкът на заподозрените ще бъде много дълъг. Второ, връзката между влизането с взлом и евентуално убийство е неубедителна. Това е пресилено твърдение, което прокурорът няма да приеме. Не забравяй, че съм работила там и съм убеждавала ченгетата да осъзнаят реалността. Това е мнението ми, освен ако не настъпи голяма промяна. Всичко ще е наред, Хенри.
— Каква голяма промяна?
— Ако намерят трупа и по някакъв начин свържат убийството с теб.
Пиърс поклати глава.
— Нищо не може да ме свърже с това. Не съм се срещал с нея.
— Тогава би трябвало да си чист.
— Би трябвало?
— Нищо не е сигурно сто процента. Особено в правосъдието. Ще трябва да чакаме. — Лангуайзър отново прегледа записките си и добави: — Добре. Сега да се обадим на детектив Ренър.
Хенри повдигна вежди в недоумение. Пак го заболя.
— Да му се обадим? Защо?
— За да го уведомим, че имаш адвокат, и да чуем какво ще каже.
Тя извади клетъчен телефон и го отвори.
— Визитната му картичка е в портфейла ми — каза Пиърс.
— Знам му телефона.
Лангуайзър се свърза с Ренър, доближи телефона до ухото на Пиърс, за да може да чува разговора, после допря пръсти до устните си — даваше му знак да не говори.
— Здрасти, Боб. Обажда се Джанис Лангуайзър. Помниш ли ме?
— Разбира се — след кратко мълчание отговори Ренър. — Чух, че си минала на страната на врага.
— Много смешно. Виж какво, аз съм в болница „Сейнт Джон“, при Хенри Пиърс.
Отново пауза.
— Хенри Пиърс, добрият самарянин. Спасителят на безследно изчезнали курви и домашни любимци.
Пиърс се зачерви от гняв.
— Днес си изпълнен с чувство за хумор, Боб — сухо отбеляза Лангуайзър. — Това е нещо ново за теб.
— Хенри Пиърс разправя направо смешки.
— Точно затова се обаждам. Хенри повече няма да каже нищо, Боб. Аз го представлявам и той вече няма да разговаря с теб. Ти проигра шанса си. — Лангуайзър намигна на Пиърс.
— Нищо не съм проиграл — възрази Ренър. — Ще го изслушам винаги, когато пожелае да ми разкаже цялата истина. Иначе…
— Повече те интересува как да арестуваш клиента ми, отколкото да разбереш какво всъщност е станало. Това не може да продължава. Хенри Пиърс сега е извън хватката ти. И още нещо — опиташ ли се да го предадеш на съда, ще ти завра в задника онзи номер с двата касетофона.
— Казах му, че го записвам. Прочетох му правата и той каза, че ги разбира. Само това се изисква от мен. Не съм направил нищо незаконно. Разпитът беше доброволен.
— Може би, Боб. Но на съдиите и на съдебните заседатели не им харесва, когато ченгетата мамят хората. Те обичат чистата игра.