Ренър пак замълча и Пиърс се запита дали Лангуайзър не прекалява и не го притиска прекалено много. Детективът можеше да му предяви обвинение просто от яд.
— Май наистина си минала към врага — каза Ренър. — Надявам се, че си доволна.
— Ще бъда, ако имам клиенти само като Хенри Пиърс — хора, които се опитват да вършат добро.
— Добро? Дали Луси Лапорт смята, че Пиърс й е направил добро?
— Намерил ли я е? — не се сдържа Хенри.
Лангуайзър мигновено вдигна ръка, за да му напомни да мълчи.
— Там ли е господин Пиърс? Не знаех, че слуша, Джанис. Като стана дума за мръсни номера, нямаше да е зле да ми кажеш.
— Не съм длъжна.
— И аз не бях длъжен да му казвам за втория касетофон, след като го уведомих, че разговорът се записва. Така че можеш да си го начукаш.
— Чакай. Намери ли Луси Лапорт?
— Това е полицейска информация. Ти си върши твоята работа, аз ще си върша моята.
И Ренър затвори.
— Предупредих те да не се обаждаш — каза Лангуайзър.
— Извинявай. Но от неделя се опитвам да се свържа с нея. Искам да разбера къде е и дали е добре, дали се нуждае от помощ. Ако с нея се е случило нещо, вината е моя.
„Пак започвам — помисли Пиърс. — Вечно търся вината в себе си и правя публични признания за това.“
Лангуайзър сякаш не чу думите му. Прибираше телефона и тефтера си.
— Ще се обадя тук-там. Познавам ченгета, които са малко по-отзивчиви от Ренър. Например шефа му.
— Ще ми се обадиш ли, когато научиш нещо?
— Знам номера ти. А през това време стой настрана от цялата тази история. Ако ни провърви, това ще уплаши Ренър за известно време и ще го накара да се усъмни в ходовете си. Опасността за теб още не е преминала, Хенри. Мисля, че почти ти се размина, но може да се случат други неща. Трай си и не се занимавай с това.
— Добре.
— И щом дойде лекарят, помоли го да ти даде списък на лекарствата, с които си бил натъпкан, когато Ренър те е записвал.
— Добре.
— Знаеш ли кога ще те изпишат?
— Вероятно всеки момент.
Пиърс погледна часовника си. От два часа чакаше доктор Хансен да го изпише.
Лангуайзър се приготви да си тръгне, но го погледна така, сякаш иска да попита нещо, но не знае точно как да формулира въпроса.
— Какво има?
— Не знам. Смятам, че в разсъжденията ти има пропуск. Имам предвид, когато си бил малък и си си мислел, че вторият ти баща е причината сестра ти да избяга.
Хенри не отговори.
— Искаш ли да ми кажеш още нещо по този въпрос?
Той отново се вторачи в тъмния екран на телевизора, не видя нищо там и поклати глава.
— Не. Това е горе-долу всичко.
Пиърс се съмняваше, че е успял да я заблуди. Предполагаше, че адвокатите по криминални дела разпознават лъжците, долавяйки нюансите в движенията на очите и тялото. Но Лангуайзър само кимна.
— Е, трябва да тръгвам. Имам среща в центъра.
— Добре. Благодаря, че дойде да ме видиш. Беше много мило.
— Това е част от услугите, които извършвам. Ще се обадя на някои хора и ще ти съобщя, ако науча нещо за Луси Лапорт. Но през това време наистина не се забърквай повече в тази история. Върни се на работа.
Хенри вдигна ръце в знак, че се предава.
— Край. Приключих с това.
Лангуайзър се усмихна професионално и излезе.
Пиърс взе телефона и започна да набира номера на Коуди Зелър, но влезе Никол и той остави телефона.
Тя се бе съгласила да го закара вкъщи, след като доктор Хансен го прегледа и изпише. Лицето й беше измъчено. Никол го посещаваше често в болницата, но явно не можеше да свикне с шевовете на лицето му.
Той прие гримасата и състрадателния й шепот като добър знак. Неприятностите му биха си заслужавали, ако отново се съберяха.
— Горкичкият — каза тя и го погали. — Как си?
— Добре съм. Но от два часа чакам лекарят да ме изпише.
— Ще отида да видя какво става.
Никол се приближи до вратата, но се обърна и го погледна.
— Коя беше тази жена?
— Коя жена?
— Жената, която току-що излезе от стаята ти.
— А, адвокатка. Кац ми я намери.
— Защо ти е, щом имаш Кац?
— Тя е специалист по криминални дела.
Никол се върна до леглото.
— Адвокат по криминални дела? Хенри, хората, които получават грешен телефонен номер, не викат адвокати. Какво става?
Той сви рамене.
— И аз вече не знам. Забърках се в някаква каша и се опитвам да се измъкна невредим… Виж, искам да те питам нещо.
Пиърс стана от леглото, олюля се, но успя да запази равновесие. Докосна раменете й. На лицето й се изписа подозрение.
— Какво?
— Къде ще ме заведеш, когато излезем оттук?
— Вече ти казах, Хенри. Ще те закарам в апартамента ти. — Тя видя разочарованието му и добави: — Споразумяхме се поне да се опитаме да живеем разделени. Нека да го направим.