Това го накара да се замисли за думите на Ренър за комплекса на добрия самарянин. Ако тази теория беше вярна, тогава Хенри съжаляваше всички добронамерени хора и доброволци на света. Идеята, че членовете на силите на реда може да гледат цинично на усилията им, го потисна.
Спомни си, че в багажника на беемвето има още няколко плика с покупки. Взе коша за прането и реши да отиде да ги прибере, защото беше гладен, а пелетите, закуските и газираната вода бяха в колата.
Все още се чувстваше немощен от нападението и операцията. Затова не препълни коша и слезе още веднъж. Щом се качи в апартамента, провери телефонния секретар и видя, че има съобщение. Позна номера на клетъчния телефон на Луси Лапорт.
Ядоса се, че е пропуснал обаждането, и прослуша съобщението.
„Да ми помогнеш? Ти вече ми помогна достатъчно, Хенри. Цялата съм в синини и никой не може да ме види в това състояние. Престани да ми се обаждаш и да искаш да ми помогнеш. Не желая да говоря с теб. Престани да ми звъниш, разбра ли?“
Телефонът изщрака. Пиърс продължи да държи слушалката до ухото си. Части от съобщението се въртяха в ума му, досущ развалена грамофонна плоча. „Цялата съм в синини.“ Зави му се свят и той се подпря на стената, после се свлече и седна на пода.
Не помръдна няколко секунди, после започна да набира номера на Луси, но спря и затвори. Помисли си да се обади на Джанис Лангуайзър и да й каже, че има съобщение от Луси и че тя поне е жива. Можеше и да я попита дали е научила нещо ново сутринта.
Но докато решаваше какво да направи, телефонът в ръката му иззвъня. Той отговори веднага, без да поглежда идентификатора на входящи повиквания — надяваше се, че е Луси.
Но не беше тя, а Моника.
— Забравих да ти кажа, че между понеделник и вторник приятелят ти Коуди Зелър остави три съобщения на пряката ти линия. Явно наистина иска да му се обадиш.
— Благодаря, Моника.
Не можеше да се обади направо на Зелър. Приятелят му не отговаряше на директни обаждания. За да се свърже с него, трябваше да позвъни на пейджъра му и да каже на кой номер да го потърси. Ако номерът му беше познат, Зелър отговаряше на обаждането. Но тъй като имаше нов номер, Пиърс добави отпред три седмици — код, който означаваше, че приятел или делови партньор опитва да се свърже със Зелър от непознат номер. Това беше тромава и досадна процедура да живееш и да правиш бизнес, но Зелър страдаше от силна форма на параноя и Хенри трябваше да се съобразява с това.
Коуди отговори на обаждането му веднага — нещо необичайно за него.
— Господи, кога ще си купиш клетъчен телефон? От три дни опитвам да се свържа с теб.
— Не обичам клетъчните телефони. Какво става?
— Може да им сложиш кодиращ чип.
— Знам. Какво става?
— В неделя искаше да свърша работата незабавно. А после не ми се обади три дни. Бях започнал да мисля, че…
— Бях в болница, Коуди. Преди малко ме изписаха.
— В болница?
— Имах неприятности с едни хора.
— Да не са от „Предприемачески идеи без граници“?
— Не знам откъде бяха. Откри ли нещо за тях?
— Проверих навсякъде, както поиска. Кофти хора, Ханк. Не се занимавай с тях.
— Разбирам. Ще ми кажеш ли нещо по-конкретно?
— В момента съм зает, пък и не искам да говоря по телефона. Но вчера, когато не можах да се свържа с теб, ти пуснах всичко по пощата. Би трябвало да е пристигнало сутринта. Не го ли получи?
Пиърс погледна часовника си. 14.00. Пощата пристигаше в десет. Не му хареса мисълта, че през цялото това време на бюрото му е стоял плик от Зелър.
— Не съм ходил в офиса. Но ще отида. Имаш ли нещо друго за мен?
— Не. Пратих ти всичко.
— Добре. Ще ти се обадя, като го прочета. Но искам да те помоля за още нещо. Трябва ми адресът на една жена, а знам само името й и номера на клетъчния й телефон. Но сметката не се изпраща до жилището й, а аз искам да разбера къде се намира.
— Клетъчният телефон е безполезен.
— Не може ли да стане някак?
— Трудно е, но може. Жената регистрирана ли е като гласоподавател?
— Съмнявам се.
— Все пак трябва да има сметки за електричество, вода и отопление и кредитни карти. Как се казва?
— Луси Лапорт. От Луизиана.
Тя му бе казала да престане да й се обажда, но не бе споменала да не търси адреса й.
— Страхотна алитерация — отбеляза Зелър. — Ще опитам да открия адреса й, пък да видим какво ще излезе.
— Благодаря, Коуди.
— Искаш го веднага, нали?
— Да.
— Знаех си. Ще ти звънна.