— Ренър смята, че всичко, което съм направил с нея, е част от плана ми. Добрият самарянин и така нататък.
— Това е неговата гледна точка. В съда винаги има две позиции.
— Съд? Тази история не може да стигне до…
— Успокой се, Хенри. Ренър знае, че за всяко предполагаемо доказателство, което представи, ние ще имаме същата възможност да изложим нашите възгледи. Прокурорът също го знае.
— Добре. Разбра ли какво му е казала Луси?
— Познавам шефа му. Каза ми, че не са я намерили. Разговаряли са по телефона, но тя няма да отиде на разпит при тях.
Пиърс тъкмо щеше да й каже, че е накарал Коуди Зелър да търси Луси, но на вратата се потропа и Чарли Кондън подаде глава в стаята. Усмихна се, после видя лицето на Пиърс и възкликна:
— Господи!
— Кой влезе? — попита Лангуайзър.
— Съдружникът ми. Трябва да затварям. Обади ми се, като научиш нещо.
— Добре. Дочуване, Хенри.
Той затвори, погледна стъписаната физиономия на Кондън и се усмихна.
— Как си? — попита Чарли. — Добре ли си?
— Ще оживея.
— Ще ми кажеш ли какво стана?
— Не.
— Извинявай, че не дойдох в болницата. Но се бях побъркал с подготовката за Морис.
— Не се притеснявай. Демонстрацията ще бъде утре, нали?
Кондън кимна.
— Пристигнал е и чака. Не можем да отлагаме, иначе ще си тръгне и няма да видим никакви пари. Говорих с Лараби и с Грумс. Казаха, че са…
— Готови. Знам. Обадих им се от болницата. Проблемът не е „Протей“. Исках да отложа представянето заради лицето си. Приличам на братовчед на Франкенщайн. И утре няма да изглеждам по-добре.
— Казах на Морис, че си катастрофирал. Няма значение как изглеждаш. Най-важното е „Протей“. Годард иска да види проекта и му обещахме да е първият. Той е от онези, които веднага ще напишат чек. Трябва да го направим, Хенри.
Пиърс вдигна ръце в знак, че се предава. Парите винаги бяха най-силният коз.
— Все пак ще трябва да отговарям на много въпроси, когато види лицето ми.
— Виж какво, представянето няма да е нищо особено. До обяд ще приключим. Ако Годард задава въпроси, кажи му, че си се ударил в предното стъкло. Имам предвид, че не каза дори на мен какво се е случило. Защо да казваш на него? — В очите на Кондън блесна обида.
— Ще ти кажа, когато му дойде времето, Чарли. В момента не мога.
— Нали за това са съдружниците. Да си казват нещата, когато му дойде времето.
— Не искам да споря. Признавам, че не съм прав. Хайде засега да оставим този въпрос.
— Както кажеш, Хенри. С какво се занимаваш в момента?
— Нищо. Тъпа административна работа.
— Значи си готов за утре?
— Да.
Кондън кимна.
— И в двата случая ще спечелим. Или ще му вземем парите, или ще регистрираме патентите, ще оповестим „Протей“ в медиите и през януари ще има опашка от желаещи да говорят с нас, по дяволите.
Пиърс също кимна. Но не искаше да ходи в Лас Вегас на ежегодния симпозиум на новите технологии. Това беше най-жестокият сблъсък между науката и финансите в света. Пълен с шарлатани и шпиони на Агенцията за модерни научноизследователски проекти за отбраната. Но необходимо зло. Там, преди осем месеца, за пръв път бяха ухажвали един от хората на Морис Годард.
— Ако оцелеем до януари — рече Хенри. — Парите ни трябват сега.
— Не се тревожи за това. Работата ми е да ги намеря. Мисля, че ще привлека няколко средни риби, докато уловим кита.
Пиърс бе окуражен думите на съдружника си. В положението, в което се намираше, мисълта дори само за месец напред изглеждаше нелепа.
— Добре, Чарли.
— Ще гепим Морис, нали?
— Да.
— Хубаво. Оставям те да работиш. Утре в девет?
Хенри се облегна на стола и изпъшка — последното му възражение срещу нежеланието на Кондън да промени деня на демонстрацията.
— Ще съм тук.
— Безстрашният ни водач.
— Да.
Чарли излезе, Пиърс изчака, после стана и заключи. Не искаше да го безпокоят.
Отново се залови да преглежда разпечатките. След краткия доклад за Лили Куинлан имаше подробна информация за Уилям Уенц, собственика и оператора на „Предприемачески идеи без граници“. Уенц беше на върха на процъфтяваща империя от мръсотии по интернет — от услуги с компаньонки до порнографски сайтове. Макар и ръководени от Лос Анжелис, тези сайтове функционираха в двайсет големи града в четиринайсет щата и, разбира се, бяха достъпни по интернет от целия свят.
Компаниите на Уенц бяха законни. Интернет беше свят на търговия без правила. Стига да не показваше снимки на непълнолетни, които правят секс, и да вписваше подходящите предупреждения в сайтовете си за компаньонки, Уенц работеше на чисто. Ако случайно заловяха някоя от компаньонките му да проституира, той лесно можеше да се дистанцира. В сайта му пишеше с големи букви, че не насърчава проституцията и търговията със секс срещу пари или собственост. Ако някоя компаньонка вземеше пари срещу секс, уебстраницата й незабавно щеше да бъде свалена от сайта.