— Беше ли пил? — безцеремонно попита Годард.
Пиърс се усмихна и поклати глава.
— Не. Дори не шофирах аз. Но и без това не може да пиеш и да шофираш, Морис, ако това имаш предвид.
— Е, радвам се, че си добре. Ако имаш възможност, би ли ми изпратил копие от доклада за злополуката? За архивите ни, нали разбираш?
Последва кратко мълчание.
— Защо? Това няма нищо общо с „Амедео“ и работата ни тук.
— Да. Но нека да бъдем откровени, Хенри. Ти представляваш „Амедео Текнолоджис“. Творческият ти гений движи компанията. Срещал съм множество творчески гении през живота си. На някои бих дал и последния си долар. На други не бих дал нищо.
Годард спря и предаде щафетата на Бечи. Тя беше двайсет години по-млада от него, с къса черна коса, бяла кожа и държане, което внушаваше доверие и професионализъм. Пиърс и Кондън бяха на мнение, че Бечи е назначена на тази длъжност, защото има интимна връзка с женения Годард.
— Морис иска да каже, че възнамерява да направи значителна инвестиция в „Амедео Текнолоджис“ — каза тя. — И за да е спокоен, трябва да те познава. Не иска да инвестира в човек, който поема рискове и може да е безразсъден.
— Мислех, че става дума за наука. За проекта.
— Така е, Хенри — отговори Бечи. — Но двете неща вървят ръка за ръка. Искаме да си отдаден на науката и проекта до фанатизъм, но не и безразсъден в живота си извън лабораторията.
Пиърс я погледна в очите и изведнъж се запита дали тя знае истината за случилото се с него и за фанатичното му разследване на смъртта на Лили Куинлан.
Кондън се прокашля и се намеси.
— Джъстин, Морис, убеден съм, че Хенри с удоволствие ще съдейства на всяко персонално разследване, което бихте искали да направите. Познавам го отдавна и работя в областта на новите технологии още по-отдавна. Той е един от най-уравновесените и съсредоточени изследователи, които съм срещал. Затова съм тук. Обичам науката и проекта и имам абсолютно доверие на Хенри.
Бечи погледна Кондън, кимна одобрително и каза:
— Мисля, че можем да ти вярваме.
Размяната на реплики не намали напрежението. Пиърс зачака някой да каже нещо, но всички мълчаха.
— Тогава вероятно трябва да ви кажа нещо — обади се той. — Защото така или иначе ще разберете.
— Кажи — каза Бечи. — И ни спести времето.
Пиърс сякаш усети как мускулите на Чарли Кондън се свиват под костюма за хиляда долара, докато чака да чуе откровение, за което не знае нищо.
— Ами, въпросът е там, че… навремето си връзвах косата на опашка. Това ще бъде ли проблем?
Отначало отново настъпи тишина, после Годард изкриви уста в усмивка и накрая се разсмя на глас. След миг всички започнаха да се смеят, включително Хенри, макар че го болеше. Напрежението се разсея. Чарли удари с юмрук по масата в очевиден опит да подсили веселието. Реакцията далеч надвишаваше хумора в забележката.
— Е, добре — каза Кондън. — Нали сте дошли на представяне. Да слезем в лабораторията и да видим проекта, който ще спечели Нобелова награда на този смешник.
Той сложи ръце на врата на Пиърс и се престори, че го души. Усмивката на Хенри помръкна. Той усети, че лицето му се зачервява. Не от шегата на Чарли, а заради подмятането за Нобеловата награда. Пиърс смяташе за неуместно да се омаловажава подобна сериозна чест. Пък и знаеше, че това никога няма да стане. Нямаше да я присъдят на собственик на частна лаборатория. Политиката на Нобеловия комитет не беше такава.
— Искам да попитам нещо преди да слезем долу — каза той. — Джейкъб, донесе ли декларациите за конфиденциална тайна?
— О, да, тук са — отговори адвокатът. — За малко да забравя.
Взе куфарчето си от пода, сложи го на масата и го отвори.
— Необходимо ли е? — попита Кондън.
Всичко бе режисирано предварително. Хенри бе настоял Годард и Бечи да подпишат декларации за конфиденциална тайна преди да влязат в лабораторията и да видят демонстрацията. Кондън бе възразил, притеснен, че инвеститор от калибъра на Годард може да се обиди. Но но Пиърс не му пукаше и не отстъпи. Лабораторията и правилата бяха негови. Затова се споразумяха за план, според който това щеше да изглежда като досадна рутинна практика.
— Такава е политиката на лабораторията — рече Пиърс. — Мисля, че не трябва да правим изключение. Джъстин спомена колко е важно да се избягват рисковете. Ако не…
— Правилно — прекъсна го Годард. — Всъщност щях да се разтревожа, ако не бяхте предприели такава стъпка.
Кац даде на Годард и Бечи две копия от документа, после извади писалка от джоба на сакото си и я сложи на масата пред тях.
— Формулярът е стандартен — каза той. — Всички патентовани процеси, процедури и формули в лабораторията са защитени. Всичко, което видите и чуете по време на посещението си, трябва да бъде запазено в строга тайна.