— На хората, които изобретяват и произвеждат устройствата за кръвообращението — обади се Годард. Каза го като твърдение, а не като въпрос. Това беше добър знак. Той се включваше в каузата. Вълнуваше се.
— Правилно — съгласи се Пиърс. — Щом имаш енергията, може да направиш много неща. Кола без двигател не отива никъде. Е, това е двигателят. И ще заведе изследователя в онази област, в която иска да отиде.
— Само в Съединените щати над три милиона души разчитат на инжекции инсулин, които си слагат сами, за да контролират диабета си — допълни Лараби. — Всъщност аз съм един от тях. Не е изключено в близко бъдеще да бъде програмирано, направено и пуснато в кръвта клетъчно устройство, което ще измерва нивото на инсулина и ще произвежда и освобождава необходимото количество.
— Кажи им за антракса — рече Кондън.
— Всички знаем от събитията през миналата година колко смъртоносна е тази бактерия и колко трудно е да се открие във въздуха. Тази област на научно изследване води към деня, когато пощенските служители и може би военните или всички ние ще имаме имплантиран биочип, който ще открива и обезврежда антракса преди да се развие и да се разпространи в организма — обясни Хенри.
— Възможностите са безброй — добави Лараби. — И науката скоро ще ги осъществи. Но как да заредим с енергия устройствата в тялото? Това е най-важното в работата ни. Въпрос, който отдавна чака решение.
— И ние мислим, че отговорът е нашата формула-завърши Пиърс.
Отново настъпи тишина. Той погледна Годард и разбра, че е привлякъл интереса му. Морис вероятно бе финансирал много проекти. Но за пръв път попадаше на такова нещо. Това не само щеше да му донесе още пари, но и да го направи герой. Щеше да се радва, че дава тези средства.
— Може ли да видим демонстрацията? — попита Бечи.
— Разбира се — отговори Пиърс. — Подготвили сме я на сканиращия електронен микроскоп.
Той поведе групата към лабораторията, където бяха компютъризираният микроскоп и мониторът.
— Това е сканиращ електронен микроскоп. Експериментите, които правим, не се виждат през повечето микроскопи. Ще демонстрираме предварително заложена реакция, за да направим проверка на проекта. Резултатите ще бъдат увеличени и ще се видят на монитора. — Пиърс извади поднос, на който имаше силициев чип. — Няма да изброявам протеините, използвани във формулата, но този чип има човешки клетки. Към тях добавяме комбинация от протеини, слети в клетките. При процеса на свързване се извършва преобразуване на енергия. Освобождава се енергия, която може да бъде насочена към молекулни устройства. За да проверим това преобразуване, поставяме целия експеримент в разтвор, чувствителен към електрически импулси. Реакцията е излъчване на светлина.
Пиърс сложи подноса в камерата на електронния микроскоп, а Лараби продължи да обяснява:
— Процесът превръща електрическата енергия в биомолекула аденозин трифосфат. Това е енергийният източник на тялото. Аденозин трифосфатът взаимодейства с аминокиселината левцин — молекулата, пораждаща светлината у светулките. Процесът се нарича химио-луминесценция.
Пиърс си помисли, че Лараби навлиза в досадни технически подробности. Не искаше да изгуби интереса на публиката, затова направи знак на Лараби да седне пред монитора.
— В момента Брандън свързва елементите — обясни Хенри. — Резултатите на екрана ще са бързи и очевидни.
Той отстъпи назад, покани Годард и Бечи да минат отпред, за да гледат монитора над рамото на Лараби, и отиде в задната част на помещението.
— Лампи.
Осветлението на тавана угасна. Блестеше само сиво-черният екран на монитора и Пиърс не можеше да вижда добре лицата на гостите. Той допря ръка до стената и плъзна пръсти към кукичката, на която бе окачен прибор за нощно виждане с топлинен резонанс. Беше го сложил там сутринта, за да може тайно да наблюдава Годард и Бечи и да прецени реакциите им.
— И така, започваме — каза Лараби. — Гледайте монитора.
Екранът остана сиво-черен още трийсет секунди, после започнаха да се появяват светли точки, досущ звезди в нощно небе. Накрая картината заприлича на Млечния път.
Всички мълчаха и гледаха.
— Мини на термална картина, Брандън — каза Пиърс.
Това също беше част от режисурата. Финал с кресчендо. Лараби тракаше по клавиатурата толкова вещо, че не му трябваше светлина, за да вижда командите, които подава.