— Термалната картина означава, че ще видим цветове — обясни той. — Градация в интензитета на импулсите, от синьо в долния край, до зелено, жълто, червено и виолетово в горния.
Екранът на монитора оживя от вълни от различни цветове — диплеха се във верижна реакция и се движеха вълнообразно като повърхността на океана нощем. Все едно гледаш Лас Вегас от десет хиляди метра височина.
— Северното сияние — прошепна някой.
На Пиърс му се стори, че това е гласът на Годард, и фокусира прибора за нощно виждане върху лицето му. Годард бе съсредоточен върху гледката. Устата му беше отворена, челото и страните — тъмночервени, лицето му — сгорещено от вълнение.
Приборът за нощно виждане с топлинен резонанс беше научно воайорство, позволяващо на Пиърс да вижда онова, което хората крият. Лицето на Годард разцъфна в широка усмивка. И в същия миг Пиърс разбра, че сделката е сключена. Имаха парите и бяха осигурили бъдещето си. Той огледа тъмното помещение и видя, че Чарли Кондън се е облегнал на отсрещната стена и го гледа. Чарли кимна. Явно бе стигнал до същия извод, без да се нуждае от прибор за нощно виждане.
Мигът трябваше да бъде преживян изцяло. Бяха на път да станат богати и вероятно дори известни. Но целта на Хенри беше друга — нещо по-хубаво от парите. Нещо, което не можеше да сложи в джоба си, а в главата и сърцето си, нещо, което щеше да нараства със зашеметяваща скорост.
Гордостта. Това му бе дала науката. Гордостта позволява да превъзмогнеш всичко и компенсира всичко, което се е провалило и объркало.
И най-вече Изабел.
Пиърс свали прибора от очите си, окачи го на кукичката и повтори:
— Северното сияние.
29
Направиха още два експеримента със сканиращия електронен микроскоп. И двата осветиха екрана като коледна украса и Годард остана доволен. Щеше да инвестира в цялата програма, не само в „Протей“. В дванайсет и трийсет представянето свърши и посетителите бяха поканени на обяд в стаята на директорския съвет. Кондън бе уредил да донесат храна от „Джо“, където готвеха добре.
Разговорът беше оживен и весел и, изглежда, дори Бечи се забавляваше. Говориха много за възможностите на науката и не пророниха нито дума за парите, които можеше да се правят от нея. По едно време Годард се обърна към Пиърс, който седеше до него, и тихо призна:
— Имам дъщеря. Страда от синдрома на Даун.
Не каза нищо повече. И не беше необходимо. Хенри разбра, че Морис има предвид лошия момент. В близко бъдеще подобни заболявания можеше да бъдат елиминирани преди да се проявят.
— Сигурно много я обичаш — каза Пиърс. — И тя сто на сто го знае.
Годард го погледна в очите.
— Да. Винаги когато правя инвестиции, мисля за нея.
Хенри кимна.
— Трябва да се увериш, че тя ще бъде осигурена.
— Не, нямам предвид това. Тя е осигурена. Искам да кажа, че колкото и пари да печеля, няма да мога да я променя… Но бъдещето… онова, което правите тук…
Той отмести поглед встрани — не можеше да изрази мислите си с думи.
— Разбирам какво имаш предвид — каза Пиърс.
Мигът на откровение бе прекъснат от пронизителния смях на Бечи, която седеше до Кондън срещу тях. Годард се усмихна и кимна, сякаш бе чул шегата.
По-късно, по време на десерта, Морис повдигна въпроса с Никол.
— Знаеш ли кой ми липсва? Никол Джеймс. Къде е?
Пиърс и Кондън се спогледаха. Бяха се споразумели, че Чарли ще обясни ситуацията с Никол.
— За съжаление тя вече не работи при нас — каза Кондън. — Петък беше последният й ден в „Амедео“.
— Сериозно? И къде отиде?
— Засега никъде. Но подписа декларация за конфиденциална тайна, затова не трябва да се тревожим, че ще започне работа при някой от конкурентите.
Годард се намръщи и отбеляза:
— Деликатно положение.
— И да, и не — отговори Кондън. — Никол се занимаваше с външни, не с вътрешни проблеми. Тя знае достатъчно за проектите ни, за да търси информация за конкурентите. Но нямаше достъп до лабораториите и не е гледала демонстрацията, която видяхте.
Това не беше вярно, но Чарли Кондън не го знаеше. Както и лъжата, с която Пиърс бе заблудил Клайд Върнън за това колко знае и колко е видяла Никол. Истината беше, че тя бе видяла всичко. Една вечер Хенри я бе довел в лабораторията и й бе показал светлините на екрана на електронния микроскоп. Това беше, когато връзката им бе започнала да се разпада и той отчаяно търсеше начин да я задържи. Пиърс бе нарушил правилата, създадени от самия него, и я бе довел в лабораторията, за да й покаже онова, което толкова често го откъсваше от нея. Но и това не помогна и след по-малко от месец Никол сложи край на връзката им.