— Чакай малко. Как минаха нещата с човека с големите пари?
— Чудесно. В момента с Чарли обсъждат сделката.
— Страхотно.
— Дочуване, Коуди. Благодаря, че се опита да ми помогнеш.
— Няма нищо. Ще ти изпратя сметката.
Пиърс затвори, взе едно от съобщенията от Лангуайзър и набра номера й.
— Къде беше? — попита адвокатката. — Казах на асистентката ти да ти предаде съобщенията веднага.
— Не обичам да ме прекъсват, когато съм в лабораторията. Какво става?
— Достатъчно е да ти кажа, че връзките ми са много стабилни. Още имам надеждни източници в полицията.
— Е, и?
— Това, което ще ти кажа, е строго поверително. Информация, която не би трябвало да знам. Ако нещо се разчуе, ще има разследване дори само за това.
— Добре, казвай.
— Източникът ми каза, че днес Ренър е написал молба за заповед за обиск и я е занесъл на съдията.
Пиърс беше потресен.
— Какво означава това?
— Означава, че иска да претърси апартамента ти, колата ти и вероятно къщата, в която си живял преди да се преместиш, защото вероятно си живял там, когато е извършено престъплението.
— Имаш предвид изчезването и предполагаемото убийство на Лили Куинлан.
— Точно така. Но молбата му е отхвърлена. Съдията казал, че мотивите не са достатъчни. Ренър не представил достатъчно доказателства, за да оправдае искането за обиск.
— Това е хубаво, нали? Означава ли, че всичко свърши?
— Не. Ренър може пак да отиде при съдията. Предполагам, че разчита на записа — самопризнанията ти според него. Точно затова е хубаво, че съдията е прегледал мотивите му и е решил, че не са достатъчни.
Пиърс се замисли. Не знаеше какво означават всички тези маневри.
— Може да отиде при друг съдия — продължи Лангуайзър. — Някой по-отзивчив. Въпросът е, че вероятно е ходил при най-мекушавия, когото познава. Отиването при друг може да породи проблеми. Ако следващият съдия разбере, че молбата за заповед за обиск е била отхвърлена от колега, играта може да загрубее.
Опитът да проследи правните нюанси беше загуба на време. Пиърс не беше разстроен като Лангуайзър от новината. Тя не можеше да е сигурна, че той е невинен. Съмненията предизвикваха притеснения за онова, което полицаите биха намерили, ако претърсеха апартамента и колата му.
— Ами ако му позволим да извърши обиск, без да има заповед? — попита Хенри.
— Не.
— Няма да намери нищо. Не съм го направил, Джанис. Дори не съм виждал Лили Куинлан.
— Няма значение. Няма да му съдействам. Започнеш ли да го правиш, ще попаднеш в капан.
— Не разбирам. Щом съм невинен, какъв капан ще ми заложи?
— Искаш да ти давам съвети ли?
— Да.
— Тогава слушай и изпълнявай съветите ми. Няма да помагаме на противника. Предупредили сме Ренър — и толкова.
— Както кажеш.
— Благодаря.
— Ще разбереш ли, ако пак подаде молба за заповед за обиск?
— Имам човек, който слухти. Но ще се престориш на изненадан, ако Ренър се появи със заповед. Трябва да предпазя източника си.
— Добре. — Пиърс изведнъж се сети за нещо и сърцето му се смрази от страх. — А кабинетът ми? Лабораторията? Дали ще иска да ги претърси?
Ако това станеше, трудно щеше да се запази в тайна. Клюката щеше да се разчуе и в кръговете, където се обсъждаха новите технологии, и сигурно щеше да стигне до Годард и Бечи.
— Не съм сигурна, но е малко вероятно. Той би търсил на места, където би могло да бъде извършено престъплението. Струва ми се, че ще му е още по-трудно да убеди съдията да му разреши да претърси работното ти място — там едва ли би могло да е извършено престъплението.
Хенри се замисли за тефтерчето с телефоните, което бе скрил. Това беше пряка връзка с Лили Куинлан, за която още не бе признал. Трябваше някак да се отърве от него.
А после се сети за нещо друго.
— Знаеш ли, те вече претърсиха колата ми. В нощта, когато влязох в апартамента на Лили.
От другата страна на линията настъпи миг мълчание.
— Ако е така, направили са го незаконно. Но няма да можем да го докажем без свидетел.
— Не видях друг освен ченгетата.
— Убедена съм, че са я претърсили набързо. Но ако Ренър получи заповед за обиск, ще го направят законно и повече от веднъж. Ще търсят веществени доказателства — косми, власинки — неща, които не може да се видят с фенерче.
Пиърс си спомни за наздравицата, която бе вдигнал преди по-малко от половин час, и осъзна, че бъдещето му наистина може да зависи от една прашинка.
— Ами тогава да им позволим да направят обиск — предизвикателно каза той. — Може би ще започнат да търсят убиеца, след като разберат, че съм чист.
— Някакви идеи по този въпрос?