— Не.
— Засега трябва да се тревожиш за себе си. Май не разбираш сериозността на положението. Мислиш, че ако не намерят нищо, ще си чист и свободен.
— Виж какво, Джанис, аз съм химик, а не юрист. Знам само, че имам неприятности, но не съм извършил престъпление. Щом не разбирам сериозността на положението, обясни ми за какво точно става дума.
За пръв път изля гнева си върху нея и мигновено съжали за това.
— Става дума за това, че ченгето диша във врата ти и едва ли ще се откаже. Ренър е търпелив човек и ще продължи да разнищва тази история, докато намери необходимото, за да издейства заповед за обиск. Разбираш ли?
— Да.
— И това е само началото. Ренър е много добър… и е непреклонен.
Хенри усети, че се вбесява. Настъпи продължително мълчание. После Лангуайзър каза:
— Има и още нещо. В събота вечерта ти си им казал за дома на Лили Куинлан и си им дал адреса. Те са отишли там и са огледали, но официално са го претърсили едва в неделя следобед, когато Ренър е получил заповед за обиск. Не е ясно дали Лили Куинлан е мъртва, или жива и е очевидно, че е упражнявала професия, по всяка вероятност включваща проституция и друга незаконна дейност.
Пиърс кимна. Започваше да разбира как разсъждава Ренър.
— И за да бъде на чисто, той е взел заповед — каза той. — В случай че попаднат на нещо, свързано с някаква друга незаконна дейност. Или ако тя се появи изневиделица и ги попита какво правят в дома й.
— Точно така. Но има и друга причина.
— За да събере доказателства срещу мен.
— Да.
— Но как може да има доказателства срещу мен? Казах му, че влязох там. Отпечатъците ми са навсякъде, защото търсих Лили и исках да разбера какво се е случило.
— Това е твоята версия и аз ти вярвам, но той не. Смята, че си я измислил, за да прикриеш престъплението си.
— Не мога да повярвам.
— Така е. И според закона до четирийсет и осем часа Ренър трябва да предаде така наречената обратна заповед за обиск — списък на всичко, взето от помещенията.
— Направил ли го е?
— Да. И аз имам копие. Не е подпечатано. Допуснал е грешка. Там са изброени иззетите лични вещи — например четка за коса за проба ДНК, писма, чекмеджета, бижута, парфюми и дори сексуални играчки.
Хенри си спомни за парфюма, който бе докоснал, докато беше в къщата. Можеше ли такова елементарно нещо да бъде използвано, за да го уличат?
— Защо мълчиш, Хенри?
— Мисля.
— Не ми казвай, че си докоснал сексуалните играчки.
Пиърс поклати глава.
— Не. Дори не ги видях. Но докоснах шишенце парфюм.
— Какво? Защо си го направил?
— Не знам. Напомни ми нещо. За някого. Какво толкова е станало? Каква е връзката между това да пипнеш шишенце парфюм и убийство?
— Това е част от обичайния ред за събиране на доказателства. Казал си на полицаите, че си отишъл в къщата, за да провериш дали Лили е добре.
— Да.
— А спомена ли, че си докоснал парфюмите й и си ги мирисал? Разгледа ли и бельото й?
Пиърс не отговори. Имаше чувството, че ще повърне. Той се наведе, измъкна контейнера за боклук и го сложи на пода до стола си.
— Хенри, държа се с теб като прокурор, защото искам да разбереш, че си в опасно положение. Всичко, което кажеш или направиш, може да бъде изопачено. На теб може да ти се струва едно, но за друг да е съвсем различно.
— Добре. Кога ще анализират отпечатъците?
— До няколко дни. Без да е намерен труп, този случай е приоритетен само за Ренър. Чух, че партньорът му работи върху други неща и Ренър разследва твоята история сам.
— Партньорът му ли е източникът ти?
— Източникът ми си е моя работа.
Замълчаха. Хенри нямаше какво повече да каже. Но беше доволен, че се е свързал с Лангуайзър.
— Съставям списък на хора, с които може да разговаряме — добави тя.
— Какво имаш предвид?
— Хора, свързани по някакъв начин със случая, и въпроси, които да им зададем. Ако се наложи.
— Ясно.
Лангуайзър имаше предвид, ако го арестуват и му предявят обвинение. Ако го изправят пред съда.
— Остави ме да работя по случая още малко — каза адвокатката. — Ще ти се обадя, ако възникне нещо друго.
Хенри затвори и се замисли. Ренър действаше. Въпреки че не беше намерен труп. Пиърс трябваше да се обади на Никол и някак да й обясни, че полицията го мисли за убиец и по всяка вероятност ще дойдат да претърсят дома й.
От тази мисъл пак му се догади. И в този момент на вратата се потропа.
31
Чарли Кондън подаде глава в кабинета. Усмихваше се доволно.
— Ти успя, Хенри! Мамка му!
Пиърс преглътна, опита да се отърси от чувствата, останали след телефонния разговор, и каза:
— Заслугата е на всички. Къде е Годард?