Знаеше, че трябва да премести фризера. Нямаше избор. Ренър щеше да дойде тук. Щеше да открие складовото помещение и без ключовете и картата. Хенри не можеше да разчита на нищо. Налагаше се да я премести. Ако Ренър намереше фризера, всичко свършваше — „Амедео Текнолоджис“, „Протей“ — и животът му. Щеше да бъде като буболечка в кехлибар.
Наведе се и натисна фризера, за да провери дали може да го премести. Фризерът се плъзна почти без съпротива до задната стена на помещението. Имаше колелца. Но къде да го закара?
Трябваше да действа бързо, после щеше да мисли за дългосрочен план. Излезе от стаята и бързо тръгна по коридора, като оглеждаше вратите и търсеше незаключена и ненаета стая.
Мина покрай асансьорите и стигна до половината на другото крило. Намери врата без катинар — номер 307. Вдясно нямаше нито зелена, нито червена светлина. Алармата явно не беше включена. Бутна вратата. Складовото помещение беше тъмно. Той провери задната стена и видя, че има електрически ключ.
Хукна обратно по коридора, върна се в помещение 331 и издърпа щепсела на фризера. Бръмченето спря. Пиърс хвърли кабела върху фризера и го забута към коридора. Колелцата заскърцаха по пода. Не бе преполовил разстоянието до склад 307, когато чу асансьора. Приклекна, за да бута по-силно, но колелцата бяха малки и непригодени за високи скорости.
Асансьорът спря на друг етаж. Пиърс въздъхна облекчено, но когато стигна до отворената врата на стая 307, в коридора се появи мъж. Пиърс подскочи и едва не изруга на глас.
Човекът беше облечен в работни дрехи, изцапани с бяла боя, и бе задъхан от изкачването на стълбите.
— Вие ли задържате асансьора? — добродушно попита той.
— Не — каза Хенри. — Той отиде някъде нагоре.
— Само питам. Искате ли да ви помогна?
— Не, няма нужда.
Без да обръща внимание на отговора, бояджията застана до Пиърс, опря ръце на задната страна на фризера и кимна към отворената врата на складовото помещение.
— Там ли?
— Да. Благодаря.
Бързо вкараха фризера в стаята.
— Готово — каза бояджията и протегна дясната си ръка. — Франк Айело.
Хенри стисна, ръката му. Айело бръкна в джоба на ризата си, извади визитна картичка и му я подаде.
— Ако искате да ви свърша някаква работа, обадете се.
— Добре.
— Това нещо е огромно — добави бояджията и погледна фризера така, сякаш го виждаше за пръв път. — Какво има вътре? Замразен труп?
Пиърс се засмя превзето и поклати глава.
— Празен е. Оставям го на склад.
Айело пипна катинара.
— Взимате мерки някой да не открадне въздуха отвътре, а?
— Не, просто… Децата пипат навсякъде и винаги го държа заключен.
— Умно.
Хенри се бе обърнал и светлината падаше върху лицето му. Бояджията забеляза шевовете на носа му и каза:
— Доста сте пострадали.
Пиърс кимна.
— Злополука.
— Е, случва се. Не забравяйте какво ви казах.
— Какво имате предвид?
— Ако ви трябва бояджия, обадете ми се.
— Нали взех визитката ви.
Айело излезе. Стъпките му отекнаха в коридора. Хенри се замисли за забележката му, че във фризера има труп. Дали бе сполучлива догадка, или Айело не беше такъв, какъвто изглеждаше?
Чу се дрънчене на ключове и после металическо изщракване на ключалка, последвано от изскърцване на ролетка. Бояджията сигурно взимаше материали от складовото си помещение. Пиърс зачака. След минута ролетката се спусна и асансьорът тръгна.
Щом се увери, че отново е сам на етажа, Хенри включи фризера. Компресорът заработи.
Той измъкна ризата от панталона си и избърса и фризера, и кабела, които бе докосвал. Накрая излезе и заключи вратата с катинара от другото складово помещение.
Докато вървеше към асансьора, го обзе ужасяващо чувство на вина и страх. Сигурно защото през последния половин час реагираше под въздействието на инстинктите и адреналина. Не обмисляше действията си, а просто ги извършваше. Сега резервоарът с адреналин работеше на празни обороти и не бе останало нищо освен мислите, с които да се бори.
Знаеше, че неприятностите му не са свършили. Трябваше да разбере какво става с него и защо. И да измисли план, който да спаси живота му.
33
Първият му импулс беше да се свие на пода в същото положение като трупа във фризера, но Пиърс знаеше, че ще гарантира гибелта си, ако се поддаде на напрежението на мига. Отключи и влезе в апартамента си. Трепереше от страх и гняв и от мисълта, че не може да разчита на друг, освен на себе си. Но реши да не се предава и да се бори.
Сви юмрук и замахна към лампиона, който преди пет дни Моника Пърл бе казала да сложат до канапето. Изящният бежов абажур се удари в стената и крушката се строши.