Осмо: Никол.
Тя беше връзката между фактите. Никол знаеше тайните на проекта „Протей“, защото той й ги бе казал. Дори й ги демонстрира, по дяволите! Тя знаеше всичко и за личния му живот. За Изабел. Не бе разказвал тази история на друг.
Поклати глава. Не можеше да повярва. Но беше възможно. Никол бе отишла при Елиот Бронсън или при Джил Франкс, шефа на „Мидас Молекюлар“. Или в Агенцията за модерни научно-технически изследователски проекти за отбраната. Нямаше значение. Важното беше, че Никол го бе продала, бе разказала за проекта и се бе съгласила да го открадне или да протака нещата, докато „Протей“ бъде дублиран и заявен като патент първо от конкурентите.
Хенри скръсти ръце на гърдите си и чувството за гадене премина.
Знаеше, че му трябва план. Трябваше някак да провери правилността на изводите си и да реагира на откритията. Беше време за анализ, оценка и експерименти.
Реши, че има само един начин да го направи. Трябваше да се срещне с Никол, да я предизвика и да разбере истината.
Вдигна телефона и се обади на Джейкъб Кац.
— Беше фантастичен днес, Хенри — вместо поздрав каза адвокатът.
— И ти се представи много добре, Джейкъб.
— Благодаря. Какво има?
— Готов ли е пакетът?
— Да. Остава само да го подам. Ще летя в събота, ще отида на гости на брат ми в Южен Мериланд и на приятелите ми в Бейлис Кросинг и в понеделник ще регистрирам патентите. Така казах днес и на Морис. Такъв е планът.
Пиърс се прокашля.
— Трябва да го променим.
— Сериозно? Защо?
— Искам да пътуваш довечера. И утре сутринта да регистрираш патентите. Рано. Веднага щом отворят Бюрото.
— Хенри, ще… ще е скъпо. Обикновено пътувам в бизнес класа и…
— Не ме интересува колко ще струва. Довечера те искам на самолета. И сутринта ми се обади — веднага щом подадеш документите.
— Нещо не е наред ли, Хенри? Говориш малко…
— Да, Джейкъб, нещо не е наред и затова те изпращам тази вечер.
— Искаш ли да поговорим за това? Може да ти помогна.
— Ще ми помогнеш, като се качиш на самолета и рано сутринта регистрираш патентите. После ми се обади. И точка.
— Добре, Хенри.
— Кога отваря Бюрото по патентите?
— В девет.
— Тогава ще се чуем малко след шест местно време. И, Джейкъб, не казвай на никой друг, освен на съпругата си и на децата си, че заминаваш днес. Чу ли?
— А Чарли? Днес каза, че щял да ми се обади довечера, за да прегледаме за последен път…
— Ако ти се обади, не му казвай, че заминаваш довечера. Ако се обади след като си тръгнал, кажи на съпругата си да му каже, че се е наложило спешно да отидеш при друг клиент.
Кац дълго мълча.
— Не искам да кажа нищо лошо за Чарли, Джейкъб. Но в момента не мога да имам доверие на никого. Разбираш ли?
— Да.
— Добре. Ще затворя, за да можеш да се обадиш на авиолинията. Обади ми се от окръг Колумбия.
Пиърс затвори. Досрамя го, че се съмнява в Чарли Кондън и че бе позволил Кац да разбере това. Но знаеше, че не може да рискува. Той отново вдигна телефона и се обади на Кондън.
— Току-що бях в кабинета ти да те търся.
— Вкъщи съм. Какво става?
— Мислех, че ще искаш да кажеш довиждане на Морис. Но го изпусна. Той си тръгна. Утре се връща в Ню Йорк, но каза, че иска да говори с теб преди да замине. Утре ще се обади.
— Чудесно. Сключи ли сделката?
— Споразумяхме се по принцип. Ще изготви договора в края на идната седмица.
— Какви са клаузите?
— Тринайсет милиона за три години. Годард да стане председател на съвета и да получи десет процента. Ще започне с един и ще взима по процент на всеки четири месеца. Ако нещо се случи и се откаже, ще остане само с придобитите проценти. За останалото нямаме избор.
— Добре.
— Само това ли ще кажеш? Не си ли доволен?
— Сделката е изгодна, Чарли. За него и за нас.
— Аз съм много доволен. Той също.
— Кога ще получим първия милион?
— След подписването на договора. Вероятно в края на следващата седмица. Тогава всички ще получат премии, нали?
— Да.
Пиърс знаеше, че Кондън иска от него ако не радост, то поне вълнение за сделката, но не можеше да се отдаде на чувствата си. Запита се дали дори ще бъде на свобода следващата седмица.
— Ти къде изчезна? — попита Кондън.
— Ами, вкъщи.
— Вкъщи? Защо? Мислех, че…
— Имах работа. Морис или Джъстин питаха ли нещо за мен? Нещо повече за катастрофата?
Последва мълчание. Чарли явно се опитваше да си спомни.
— Не. Помислих, че може да повдигнат въпроса с доклада за инцидента, но не го направиха. Бяха толкова втрещени от онова, което видяха в лабораторията, че не ги интересува какво ти е на лицето.