— Разбирам — каза Фич. Изглеждаше разтревожен.
— Ще го пипна — отсече Хардинг. — Който и да върши това, ще го разкрия. Не нападай деца, когато аз съм на смяна. Фич, разчитам да ми помогнете да разбера къде да търся.
— Ще направя всичко по силите си.
— Отлично. Лека нощ, войници, и се старайте. Скоро ще се отбия при вас. — Кимна отсечено на Джоел и излезе.
Джоел погледа как вратата се затваря и после се обърна нетърпеливо към Фич.
— Да видим какво съдържат тези листове. Може да добавят нещо към загадката!
— Джоел, момчето ми, помни, че говорим за живота на един младеж, а не просто за загадка.
Джоел мрачно кимна.
— Все още не съм убеден, че включването ти беше добра идея. Трябваше първо да попитам майка ти — рече Фич. После неохотно развърза връзката на свитъка. Най-горният лист беше полицейски доклад.
Жертва: Приема се, че е Хърман Либел, син на Маргарет и Лиланд Либел. Възраст: шестнадесет години. Ученик в академията Армедиус. Ритматист.
Инцидент: Либел е бил заловен и отвлечен от своята стая в семейния дом, където, според училищния протокол, е отседнал за почивните дни. Родителите са спели само през три стаи от неговата и съобщават, че не са чули нищо. Прислугата също не съобщава за шумове.
Местопрестъпление: Кръв по пода. Любопитни тебеширени рисунки (ритматически?), открити на пода в стаята и отвън, до прозореца.
Извършител: Неизвестен. Свидетели — няма. Вероятно ритматист.
Мотив: Неизвестен.
Професор Фич отгърна следващия лист. Надписан беше „Скици, открити в стаята. Кървавите петна са маркирани с X“.
Изобразени бяха четири големи квадрата, вписани един в друг, а по средата им имаше кръг. Квадратите бяха пробити в ъглите и страните им бяха надрани като кръга в дома на Лили Уайтинг. Наоколо имаше разпилени части от линии — Джоел предполагаше, че са останки от унищожени тебеширчета, но беше трудно да се прецени.
— Хъм. Затворил се е — каза професор Фич.
Джоел кимна.
— Видял е как идват тебеширчетата и се е обградил със Забранителни линии.
Това беше ужасна тактика при дуел — Забранителните линии блокираха не само тебеширчетата, но и физически обекти. Самият ритматист не можеше да ги премине и да чертае линии, за да се брани. Затваряйки се, Хърман беше определил съдбата си.
— Не е трябвало да го прави — каза Джоел.
— Може би. Но ако се е опасявал, че ще го смажат, това може и да е бил единственият му избор. Забранителните линии са по-силни от Отбранителния кръг.
— Освен в ъглите — обади се Джоел.
Забранителните линии трябваше да са прави, а правите линии нямат свързващи точки. Тебеширчетата се бяха промъкнали през ъглите. Ала Фич навярно имаше право. Тебеширчетата бяха бързи и бягството можеше да се окаже лоша идея.
Единствената възможност беше човек да се затвори зад много линии, да се заключи на място и да вика за помощ. После да чака с надеждата някой да чуе и да е в състояние да направи нещо. Да седи и да гледа, докато пъплещата маса тебеширчета си проправят път с дъвчене и дране, приближават се и преодоляват линиите една по една.
Джоел потръпна.
— Забелязахте ли тези прашинки?
Фич погледна по-отблизо.
— Хъм. Да.
— Приличат на останки от тебеширчета — продължи Джоел. — След като са били разкъсани.
— Може би — отговори Фич и погледна косо. — Не са пресъздадени много добре. Пфу! Полицейските художници не знаят какво е важно и какво не е.
— Трябва да видим самото местопрестъпление — каза Джоел.
— Да. Сега обаче навярно вече е твърде късно. Полицаите са крачили наоколо, засегнали са линиите, залели са с киселина Забранителните линии, за да ги изтрият и да могат да претърсят стаята. И това означава…
Той замълча.
Няма да можем да огледаме местопрестъплението, ако няма друг случай, помисли Джоел. И ако полицията знае да не пипа нищо до пристигането ни.
Това означаваше да се чака изчезването на още един човек — лоша идея. По-добре да работят с наличното до момента.
— Ето — каза Фич, докато разглеждаше последния, трети лист. На него бяха изобразени усукани линии, като онези в къщата на Лили. Скицата беше озаглавена „Странен мотив, изобразен с тебешир, открит на външната стена на стаята на жертвата.“
— Колко странно. Същият като преди. Но това не е ритматически мотив.