— Искам да ме придружиш в ритматическото крило на библиотеката — тихо обясни той, — за да мога да шпионирам професор Нализар.
Мелъди набучи на вилицата парче портокал.
— Добре. Става.
Джоел примигна.
— И това е всичко? Защо се съгласяваш толкова лесно? Знаеш, че можем да си имаме неприятности.
Тя сви рамене и пусна вилицата в чинията.
— Някак си излиза, че аз успявам да си навлека неприятности и без да правя нищо. Колко по-зле може да стане?
Джоел не можеше да обори такава логика. Усмихна се и стана. Тя го последва и бързо излязоха от столовата и се понесоха към библиотеката.
— Е, има ли някаква определена причина да шпионираме Нализар? Освен факта, че е хубав.
— Хубав? — намръщи се Джоел.
— По някакъв арогантен, коварен начин — уточни Мелъди и сви рамене. — Предполагам, че имаш по-добра причина.
Какво можеше да ѝ каже? Хардинг се притесняваше за сигурността, а и… е, Мелъди не приличаше на човек, на когото можеш спокойно да повериш тайна.
— Нализар дойде в Армедиус почти по същото време, когато учениците почнаха да изчезват — рече Джоел. Така споделяше само онова, което той беше измислил.
— И? Често наемат нови преподаватели преди началото на летните избираеми часове.
— Той е подозрителен — продължи Джоел. — Ако е бил такъв велик герой на фронта, защо е дошъл тук? Защо заема позиция на помощник-учител? Нещо става с този човек.
— Джоел, нали не намекваш наистина, че Нализар стои зад изчезването на учениците?
— Не знам — отговори Джоел, когато се озоваха пред библиотеката. — Искам само да разбера какви книги чете. Надявам се госпожица Торънт да ми позволи да вляза с придружител ученик.
— Добре, добре. Обаче правя това, само за да погледам Нализар.
— Мелъди, той не е добър човек.
— Нищо не съм казала за морала му, Джоел, само за физиономията му — отговори Мелъди и отвори вратата. Влезе със замах и Джоел я последва. Госпожица Торънт вдигна поглед, докато минаваха край бюрото ѝ.
— Той — рече Мелъди и театрално посочи Джоел — е мой. Трябва ми някой да ми носи книгите.
Госпожица Торънт като че искаше да възрази, но за щастие реши да не го прави. Джоел забърза след Мелъди. Ала на прага на ритматическото крило спря.
От години се мъчеше да влезе тук. И по-рано беше молил ученици ритматисти да го вкарат, но никой не искаше. Не само на Нализар му се свидеха ритматическите тайни. Целият орден беше обгърнат в атмосфера на затвореност. Ритматистите се хранеха на отделна маса. Изразяваха враждебност към учените, които не са ритматисти. Разполагаха със свое крило в библиотеката и там се съхраняваха най-добрите текстове по ритматика.
Джоел пое дълбоко дъх и последва Мелъди — която се беше извърнала към него с раздразнено изражение и потропваше с крак. Джоел не ѝ обърна внимание. Той ликуваше. Дори излъчването на помещението не беше като в обикновеното крило. Етажерките бяха по-високи, книгите бяха по-стари. По стените висяха множество таблици и диаграми.
Джоел пристъпи към едно подробно изображение на защитата на Тейлър — една от най-сложните и противоречиви ритматически защити. Виждал беше само дребни и неясни скици. Тук обаче отделните елементи бяха представени ясно и описани много подробно, а отстрани се даваха и по-дребни скици на няколко вариации на защитата.
— Джоел — сопна се Мелъди, — не си зарязах закуската наполовина, за да гледаш картинки. Честно.
Джоел неохотно върна вниманието си към задачата. Етажерките бяха достатъчно високи, та Нализар да не види нито него, нито Мелъди, когато влизат — което беше добре. Джоел направо не искаше да си представи какъв шум би вдигнал Нализар, ако хване неритматист да наднича из тези книги.
Джоел махна на Мелъди и бързо тръгна между редовете. Като че книгите не бяха така подредени, като в общото крило, обаче библиотеката не беше чак толкова голяма. Би трябвало да успее да намери…
Джоел застина на пътеката между етажерките. Нализар беше на не повече от пет стъпки от него.
Мелъди дръпна Джоел настрани, далеч от погледа на Нализар. Момчето потисна въздишката си и я последва на другия ред. Успяха да надзърнат между етажерките и да видят Нализар, но заради слабата светлина Джоел не смогна да прочете заглавието на книгата му.
Нализар погледна към мястото, където преди малко стоеше Джоел. После се обърна — въобще не забеляза Джоел и Мелъди, които го наблюдаваха иззад книгите — и се отдалечи.
— Какви книги има тук? — прошепна Джоел.
Мелъди мина от другата страна — нямаше значение дали Нализар ще я види — и взе една книга. Сбърчи нос и я показа на Джоел през процепа между етажерките. Теоретични постулати на развойната ритматика, преработено издание, с предговор от Аттин Балазмед.