Листът изшумоля, когато Фич го подаде на Джоел. Приличаше на някакъв правен документ.
— Това е договор за патронаж — обясни Фич.
— От Валендарската академия — рече Джоел. — Тя е в Калифорнийския архипелаг, нали? Едно от другите училища, където се преподава ритматика?
Фич кимна.
— Тук има четири такива документа, все от някое от осемте училища, включително от Армедиус. Обещават на баща ти и семейството му патронаж за период от сто години, в случай че той докаже съществуването на ритматическа линия извън четирите първоначални.
— Патронаж? — попита Мелъди.
— Пари, миличка — уточни Фич. — Стипендия. Доста голяма. С такъв доход от четири отделни училища бащата на Джоел щял да стане доста богат човек. Трябва да призная, че съм изумен от нивото, на което баща ти е разбирал ритматиката! Тези писания са много сложни. Допускам, че останалите професори биха се изненадали силно, щом открият тези неща. Сега си давам сметка, че никога не сме го оценявали заслужено.
— Той е убедил някого — отговори Джоел и вдигна договора за патронаж.
— Ах, да. Наистина излиза, че е успял. Трябва да е работил много и да е представил някои много убедителни доказателства, за да сключи тези договори. Според това, което виждам тук, той е провел изследвания в различни школи. Дори е ходил в Европа и Азия, за да се срещне с тамошни учени и преподаватели.
При което е натрупал и доста дългове, рече си Джоел, приседнал на столчето до работната маса, която Фич превърна в писалище.
— Та той е открил линията — каза Мелъди и посочи рисунката на стената. — Защо тогава не е станал богат?
— Не е можел да я накара да действа — отговори Фич и измъкна друг лист. — Досущ както ние не можахме. Чертая я съвсем точно, а тя не прави нищо. Похитителят знае нещо, което не ни е известно.
— Значи е безсмислено — каза Джоел. — Баща ми не е знаел повече от нас. Стигнал е до извода, че съществуват други линии, дори е успял да нарисува реплика на една от тях, но не е успял да я накара да действа.
— Добре — продължи Фич, докато преглеждаше бележките. — Тук има важно становище — теорията на баща ти защо символът не работи. Разбираш ли, група учени вярват, че ритматическата линия функционира на основата на целите, с които ритматистът я рисува. Изтъкват факта, че ако пишем думи или дори завъртулки с тебешир, нищо не оживява, освен ако не се стараем нарочно да направим ритматическа рисунка. Нито една от правите линии в азбуката не се превръща по случайност в Забранителна линия например.
— Следователно, желанията на ритматиста повлияват върху рисунката му. Не по някакъв измерим начин — например ритматистът не може просто да пожелае Забранителните му линии да станат по-силни. Но ако той няма намерението да начертае Забранителна линия, то линията просто не работи.
— Значи причината, поради която не можехте да накарате спираловидния модел да направи нещо… — отговори Джоел.
— Беше, че не знам какво се очаква от него да направи — продължи Фич. — Баща ти е вярвал, че нищо няма да излезе, ако не съчетае правилната линия със знанието какво прави тя.
Фич измъкна още един лист.
— Опасявам се, че някои хора му се присмиваха за това. Хмм, спомням си смътно няколко такива случая. Веднъж баща ти убеди няколко ритматисти да начертаят неговите линии, но той не можа да накара линиите да направят нещо, въпреки че разполагаше със значителен брой намерения, които ритматистите да изпробват. От писанията му тук разбирам, че е приемал това като голям провал.
Откъм легналата на пода Мелъди се разнесе шумна въздишка. Тя зяпаше в тавана и слушаше. Сигурно ѝ се налага да си пере полите всеки ден, прецени Джоел, като имаме предвид колко обича да седи на пода, да се катери по дърветата и да лежи на земята.
— Скучно ли ти е, миличка? — попита Фич.
— Съвсем умерено. Продължавайте. — После обаче въздъхна отново.
Фич даде знак с вежда на Джоел, който в отговор сви рамене. Понякога на Мелъди просто ѝ беше приятно да напомня за себе си на всички наоколо.
— Както и да е — продължи Фич, — това е удивително откритие.
— Нищо, че не ни казва какво прави линията?
— Да — отговори Фич. — Баща ти е работил скрупульозно. Събрал е камари текстове, някои от които са твърде редки, и ги е анотирал; изброил е всички, които съдържат намеци или теории за новите ритматически линии. Ами че баща ти сякаш е виждал в бъдещето и е забелязал точно какво ни е нужно за това разследване. Бележките му ще ни спестят месеци!
Джоел кимна.
— Смея да кажа — додаде Фич почти на себе си, — че наистина трябваше да приемаме Трент далеч по-сериозно. Та той е бил истински кабинетен гений. Все едно да откриеш, че портиерът ти тайно изучава най-развитите пружинни технологии и в свободното си време изработва функциониращ Еквиликс. Хмм…