— Не, не си го и помисляй! — Кафъри вдигна дървената дръжка и се плъзна покрай ниската масичка. Успя навреме да бутне ножицата. Тя се стовари шумно на пода и се завъртя, потраквайки. Двамата мъже се отдръпнаха назад. Бяха изненадани от случилото се.
Ндука вдигна ръце във въздуха. Като че ли искаше да покаже, че не се е опитвал да вземе ножицата. Пое си дълбоко дъх и отстъпи несигурно към средата на стаята. Отри ръце в ризата си. Може би за да покаже, че се чувства объркан и омърсен.
— Мърдай! — каза Кафъри. — Обратно на дивана.
— Разбира се — отговори Ндука и примигна. Сви дългите си крака и седна. Ръцете му бяха скръстени, а коленете му почти се допираха до гърдите. — Разбира се.
— Стой тук! — Кафъри го посочи с пръст. — Точно тук. — Задържа пръста си, докато се убеди, че Ндука няма намерение да мърда. След това отиде до прозореца и дръпна едната от завесите. Колата на Флий продължаваше да се припича на слънце. — Това колата на сержант Марли ли е?
— Чия кола?
— Сержант Марли. Знаеш за кого говоря.
— Фийби ли имаш предвид?
— Какво прави тя тук?
— Дойде да ме види.
— Защо?
— По личен въпрос.
Кафъри пусна завесата.
— Личен въпрос? Какво? Да не би да искаш да кажеш, че сте приятели?
Ндука не отговори. Продължи да гледа Кафъри с умните си кафяви очи. Нещо го беше развеселило. По лицето на Кафъри изби червенина.
— Какво си й направил? — попита той с равен глас. Тялото му беше плувнало в пот. — Къде е тя?
— О, тя е… — Ндука потърка челото си. — Да, тя е заета. — Беше закрил с ръка по-голямата част от лицето си, но не достатъчно. Кафъри забеляза, че той погледна към антрето.
— Антрето? — каза той и се отдръпна от прозореца. — Там ли трябва да отида?
Ндука не отговори. Продължаваше да прикрива лицето си.
— Да — каза Кафъри. — Там. — Отиде до прага, дръпна найлона и се взря в тъмнината. — Какво има там?
Ндука свали ръката си.
— Къщата ми. Не е много красива, признавам си, но пък си е моя.
— Покажи ми! — Кафъри му направи знак да стане. — Ела, мръснико, покажи ми!
Ндука се изправи бавно, давайки си вид, че го боли гърбът. Бавно запристъпва напред, сякаш изпълняваше някакъв танц. Щом стигна до вратата, вдигна вежди и хвърли един кос поглед към Кафъри.
— Ти пръв — каза Кафъри и се облегна на стената. Стискаше дървената дръжка с две ръце. — Няма да позволя да ми минеш в гръб.
Изражението на Ндука стана тъжно. Той подмина Кафъри и навлезе в мрака, поклащайки се на дългите си вдървени крака. Кафъри пусна найлона и тръгна след него. Щеше да го удари, ако се наложеше. Доколкото виждаше, коридорът беше застлан със стара прокъсана пътека. В горната част на стените имаше нескопосано залепени орнаменти, а част от тапетите бяха свалени. Кожата на Кафъри настръхна от студеното течение.
— Записите са още от времето, когато бях в университета — каза Ндука.
— Млъквай! Не ми говори за записите!
— Те бяха доброволци. Всички дадоха съгласието си.
— Казах ти да мълчиш. Какво си й направил?
Ндука спря и посочи края на коридора. Там имаше покрита с найлон врата. През процепите се виждаше мека синкава светлина, като тази в болниците. Двамата за момент останаха неподвижни, а след това Кафъри приближи, стискайки здраво тоягата. Сърцето му препускаше. Той пое дълбоко дъх и бутна найлона встрани. Намираше се в една голяма оранжерия, която миришеше на терпентин. Слънчевите лъчи с мъка пробиваха прашните прозорци. Вътре нямаше никого.
Кафъри погледна Ндука.
— Не е тук, по дяволите!
— О, не. Тук е — отговори спокойно Ндука. Вдясно имаше боядисана в синьо врата. Той кимна към нея. — Там я оставих.
Кафъри беше добил представа за разположението на стаите и стигна до извода, че вратата води встрани от кухнята. Пристъпи напред, а след това спря. Сърцето му се сви. Върна се седем години назад. Тогава стоеше пред едно малко бунгало, построено сред блатата на Кент. Един психопат му беше казал къде е жертвата. Психопат, който искаше Кафъри да открие жената и да види какво й се е случило. Не вратата, а спокойствието на Ндука го накара да си спомни този случай. Това, а може би и мястото — скътана сред шубраците къща.
Стисна ръце в юмруци, след това ги отпусна. Повтори упражнението още веднъж и погледна Ндука.