— Какво е това?
Флий поклати глава и каза леко изненадана:
— Краят, може би. Нищо не се вижда.
Последва кратко мълчание. Всички изглеждаха разочаровани. Флий вдигна камерата нагоре, завъртя я и огледа пропадането от обратната страна. Нищо. В тази част на канала нямаше нищо. Тя изключи камерата и екранът угасна.
— Е, какво да се прави — каза Дъндас и постави ръка на гърба на Флий. — Това все пак беше едно от най-логичните предположения.
— Да — каза тя и сви рамене. — Предполагам. Въпреки това… — И като хапеше устни, нави кабела на макарата.
Работниците започнаха да прибират нещата си. Бяха малко разочаровани, че не са видели труп и няма да има какво да разказват на приятелите си в кръчмата. Само Кафъри не помръдваше. Мислите му препускаха, докато гледаше празния екран. Нещо го смущаваше, нещо, свързано с посоката и намерението, с внезапно появилата се увереност, че този, който е отговорен за отрязването на ръката, не е възнамерявал тя да се озове в пристанището. Обърна се към стената и се опита да определи какво е разстоянието от отвора на канала до водната повърхност. Приблизително метър и половина.
— Хей — извика той на Флий. — Камерата се движеше нагоре по наклон, нали?
— Да, защо?
Той вдигна чертежа и се загледа в него.
— На каква дълбочина е каналът? Можем ли да го проследим отгоре?
Тя спря да навива кабела и хвърли несигурен поглед към скицата, която Кафъри държеше.
— Зависи колко точен е чертежът. Предполагам, че може да се използва и радар, но това зависи от началниците.
— Хайде тогава — каза той и напусна понтона. — Нека пробваме.
— Но нали в канала няма нищо? — подвикна тя зад гърба му, а след това заряза уредите и го последва. — Навсякъде претърсих. Не е възможно да съм пропуснала нещо.
— Нямам това предвид, сержант.
Кафъри сви чертежа така, че да вижда отбелязания с прекъсната линия канал, и тръгна нагоре по кея, преминавайки покрай загражденията. Няколко души се навъртаха около микробуса с надпис „Подводно проучване“ — същински знак за покана към сеирджиите в града.
— Хей — каза Флий задъхано и ускори крачка, за да го настигне, — не се тревожи. Няма да се разплача, ако съм сбъркала.
Той спря на няколко крачки от ресторанта, а тя застана до него. Не си казаха нищо. След това и двамата инстинктивно погледнаха надолу. Стояха от двете страни на локвата около покритата с решетка шахта.
— Това беше тук и вчера — каза тя, загледана в краката си. Върховете на обувките й бяха потопени в края на локвата. — Тук си намокрих краката.
— Защото каналът е запушен и водата не се оттича. — Кафъри погледна плочките, които водеха към входа на ресторанта. Ако разчиташе чертежа правилно, тази решетка се намираше в началото на отточния канал. Той тръгваше оттук и водеше право към пристанището. На около два метра от мястото, където стояха, имаше дървена ограда, а зад нея — контейнери за боклук. Кафъри си представи положението на канала и тръгна към оградата.
— Какво правиш?
Той вдигна ръка, за да я накара да изчака, заобиколи оградата и приближи контейнерите. Миризмата беше ужасна и мухи кръжаха над претъпканите с отпадъци от кухнята торби. До стълбището, което водеше към задния вход на кухнята, бяха подпрени десетина каси с празни бирени бутилки. Той избута един от контейнерите и размести с крак торбите, за да разчисти пътя към входа. Спря до стената на сградата, там, където според чертежа трябваше да минава каналът, и погледна надолу.
— Какво… — гласът на Флий секна, когато видя какво е намерил. Последната плочка, тази, която трябваше да е опряна в стълбището, липсваше, а другите около нея бяха силно натрошени. — О, мисля, че разбирам какво си мислиш.
— Да. Мисля, че стоим точно над пропадането — рече Кафъри.
12.
И така, те откриха, че не една, а две ръце са били заровени под входа на „Ровът“. Извършителят беше копал твърде надълбоко, земята беше пропаднала и едната от ръцете се беше озовала в отточния канал, а оттам — в пристанището. Втората ръка се беше задържала над пропадането, а разперените й пръсти висяха над водата, извън обхвата на камерата.
Кафъри не виждаше за първи път отрязана ръка. Беше виждал много поражения върху човешкото тяло, и то доста по-ужасни от това. Затова и не разбра защо откриването на втората ръка го накара да изпитва такава тревога.