Флий вдигна спагетите от печката, изсипа ги в гевгира и ги постави на плота, точно до сейфа на баща си. Кайзер й беше казал, че ще огладнее и „пътешествието“ ще продължи повече от двайсет и четири часа. Беше й обяснил, че след това ще има нужда от въглехидрати и витамини. Тя приготвяше храната сега, защото след вземането на наркотика всяка дейност, изискваща концентрация, щеше да я затрудни. Спагетите — любимата храна на майка й, щяха да разрешат проблема. Утре само щеше да ги претопли. Започна да бели доматите, които беше попарила. От време на време охлаждаше ръцете си на течащата вода. Занесе люспите до кофата за боклук, натисна педала, за да вдигне капака, и застина на място. Гледаше мокрите люспи и сока, който се стичаше между пръстите й. В съзнанието й изникна човешката кожа, която беше показала тази сутрин на Кафъри. Образът се задържа за няколко секунди, но след като изхвърли люспите и избърса ръцете си, изчезна.
— Флий?
Тя се обърна. Том стоеше на прага. Краката му бяха леко разкрачени, като на жребче, което трудно удържа тежестта на тялото си.
— Съжалявам — извини се той. — Вратата беше отворена.
— О, сладурче! Няма проблем. — Тя се приближи и докосна лицето му. Малкото й братче. — Толкова се радвам да те видя.
Той се усмихна. Кожата му беше все така нежна и бледа. Торбичките под сините му очи създаваха впечатлението, че е твърде уплашен, за да заспи. Днес бяха по-големи от обикновено.
— Сядай — каза тя, като издърпа един стол и потупа облегалката.
Той седна и сложи непохватните си ръце върху коленете.
— Веднага слагам чайника. Ще ти направя чай.
— Какво правиш? — попита той и посочи продуктите, които беше извадила.
Тя вдигна тигана от печката и изсипа чесъна и лука върху доматите. След това го остави в мивката и пусна водата.
— Флий?
— Да.
— Какво правиш?
— Ти как мислиш?
— Готвиш. Но се държиш странно.
Тя стоеше до мивката и гледаше мазните петна, които изплуваха на повърхността. Едната й ръка беше на хълбока, а другата — върху кранчето. От кедрите в края на градината долетя гарванов грак. Езикът й беше залепнал за небцето. Мислеше за майка си, която тогава прошепна: „Ние тръгнахме в обратната посока“.
— Флий? Какво има? Плашиш ме.
Тя се обърна.
— Том, зная, че не обичаш да говориш за това.
— За кое?
— За кое. За кое. Знаеш за кое. За това как стана инцидентът.
Взряха се мълчаливо един в друг. По бузите на Том бавно изби червенина.
— Инцидентът — повтори тя. Този път гласът й беше по-мек. — Някой ден ще трябва да поговорим за него. За това, което си спомняш.
Том не отговори, просто седеше и я гледаше. Пръстите му започнаха да барабанят по масата, а от гърлото му излезе звук, подобен на мъркане. Заради травмата, която беше преживял, той не желаеше дори да се замисли за инцидента. Чувстваше се виновен. Бутна стола назад и се изправи. Отиде до печката и застана с гръб към Флий. Гледаше тавата с доматите. Разклати я леко и започна да събира мръсните лъжици. Косата му беше толкова тънка и светла, че скалпът му прозираше под нея. Задната част на врата му изглеждаше нежна и уязвима.
— Знаеш ли какво? — каза делово той. — Не се справям в работата. Нещата наистина не вървят добре.
— Том, аз просто исках да…
— Ако трябва да бъда честен, това дори започва да влияе на взаимоотношенията ни с Манди.
— Моля те, изслушай ме…
— В интерес на истината, чувствам се като в капан. Никога не съм бил в такова положение преди. И всичко това заради работата.
Флий млъкна. Знаеше, че хората са склонни да игнорират дадени проблеми, но все още вярваше, че Том някога ще пожелае да говори за инцидента, ако бъде принуден. Мислеше, че се е справил с вината, но очевидно беше сгрешила. Той изобщо не реагираше на думите й. Тя въздъхна и седна на стола си.
— Не мога да издържам повече — каза той и побутна доматите. — В капан съм.
— Наистина ли? — попита Флий с равен глас. Беше я яд на него, а и на себе си, задето беше повдигнала въпроса. — Нямах представа.
Двамата дълго не обелиха и дума. Том бъркаше доматите, а Флий го гледаше. След пет минути той каза:
— Както и да е. — Взе кърпата, постави лъжицата върху нея и се прокашля. — Както и да е. Започвам нещо ново.
— Какво по-точно?