— И сега можеш да ми кажеш?
— Джак, вече остаряваш. Не ми е приятно да го кажа, но наближаваш четирийсетте, нали?
— Не искам деца, Мерилин. Нито сега, нито в бъдеще.
— Джак, всеки човек трябва да има деца. Всеки. Дори и ходеща напаст като теб. Не си завършен индивид, ако нямаш деца. Моля те, повярвай ми. И Джак, никога не съм го казвала, но истината е, че ти ще…
— Хайде да сменим темата. Става…
— Не. Изслушай ме… — Кафъри можеше да си представи изражението й. Леко ядосано, но търпеливо, сякаш й беше син. — От теб, независимо дали го харесваш, или не, ще стане прекрасен баща. Ясно ли ти е? — Тя изпухтя. Беше я принудил да каже нещо, което не желаеше да казва. — Ето, казах го.
Докато седеше в малкия си офис, наблюдавайки умиращото цвете на перваза и кланицата на улицата отсреща, Кафъри премести слушалката от едното си ухо на другото. На екрана се бяха появили няколко резултата, но той не ги виждаше. Виждаше отражението на лицето си, но не искаше да погледне очите си. Извъртя стола си към стената.
— Добре, Мерилин — каза той. — Сега лежа ранен на пода. Приключи ли с мен?
— Предполагам.
— Можем ли да проведем професионален разговор?
— Предполагам.
Той се засмя сухо.
— Ти си моята съвест. Никога не ме изоставяй. — Ноктите му се забиха в пластмасовите подлакътници. — Слушай сега. Тук съм отскоро, но вече се сблъсках с нещо, с което не знам как да се справя. Накъдето и да се обърна, все излиза една дума. Магьосничество. Затова ти се обадих.
— Давай тогава.
— Ръце. Отрязани ръце, заровени до входа на един ресторант. По други канали научих, че това е магьосничество. Африканско.
— Е, които и да са „другите канали“, те са прави.
— Нещо друго сещаш ли се?
— Има ли някаква африканска връзка?
— Може би. Собственикът на ресторанта е африканец, но ръцете са на бял човек.
— Някои хора считат, че бялата плът е по-мощна. Все още е така в някои части на Африка — в старите колониални държави. Белият човек изкарва повече пари, по-влиятелен е и затова от плътта му става по-добро лекарство. По-силно мути.
— Имаш предвид магия.
— Не. Лекарство. Хората бъркат мути с магьосничеството. А за да станат още по-сложни нещата, наименованието е различно в различните племена. Във вестниците думата „мути“ често се употребява заедно с „ндоки“. Ндоки наистина означава магьосничество. Така го наричат в Западна Африка. В момента отделът ни проучва този район.
— Харесва ти, нали, Мерилин? Усещам го по гласа ти. Харесва ти тази работа.
Тя се засмя.
— Научавам нови неща за света. Вече не вкарвам в компютъра данните за изнасилванията в Южен Лондон. Знаеш ли какво?
— Какво?
— Колкото повече научавам, толкова повече се убеждавам, че това не е чак толкова странно. Не се различава особено от китайската медицина, а нея никой не я охулва. Всички приеха, че частите на тялото на Адам са използвани за мути. Това наименование стана неразделна част от случая. Ние обаче смятаме, че момчето е било убито заради черна магия, а тя не е същото като мути.
— Тънка разлика.
— Тънка, но има разлика. При мути невинаги става въпрос за части от човешки тела. Ние се занимаваме и със Закона за защита на животните.
— Как така?
— Мути често се свързва с животните. Всяко животно има различна сила. Преди да започна тази работа, дори не знаех какво е павиан. Можеш ли да повярваш? Сега вече знам. В Африка никой не харесва павианите. Те са като лисиците — хитри и нагли. Хората ги убиват, без да им пука. Футболът в тези страни се развива с бързи темпове и затова ръцете на павианите вървят добре на пазара. Предполага се, че помагат на вратарите.
Кафъри извъртя стола си, влезе в базата данни и написа в търсачката „застрашени видове“. Изчака компютърът да покаже резултатите.
— Мерилин — каза той и придърпа стола си по-близо до монитора. — Можеш ли да ми пратиш информация?
— В момента го правя. Изпращам ти информационния пакет, който сме подготвили. В Нотингам и Манчестър вече го получиха. Тази дейност набира сила. Няма да го пусна през регистратурата, ще ти го изпратя по куриер днес. В него има библиографии, връзки с университетите и различните изследователи. Тук са и публикациите в пресата. — Тя замълча за момент. — Джак?
— Какво?
— Нали ще внимаваш? В момента в Лондон това е гореща тема. Както можеше да си представиш, дясната преса превърна това в расов проблем. Сякаш всеки африканец извършва ритуални убийства и се занимава с екзорсизъм. Истината е, че в последните години има няколко случая. Попадала съм на два или три. Но тъй като са въвлечени деца, пресата тръби като полудяла.