Понякога си ги представяше — скелети, поклащащи се на дъното. Образите им се въртяха в съзнанието й, а тя се мъчеше да разбере какво е положението на телата им. Дори преди Том да й каже, знаеше, че баща й е тръгнал пръв. Медитирането в кабинета и дългите часове, прекарани с Кайзер, по някакъв начин подклаждаха увереността й, че е тръгнал пръв. Съзнанието й се беше настроило към такава гледка — баща й лежи по корем, а ръцете му са заровени до раменете в пясъка, сякаш прегръща дъното; майка й лежи по гръб с протегнати нагоре ръце и като че ли се моли да бъде извадена.
Сега обаче, докато стоеше до мивката и гледаше как обедното слънце осветява всяко кътче на кухнята, Флий достигна до нови прозрения. Възможно ли е телата им да са отишли в противоположната посока, встрани от дупката? Това ли се опитваше да й подскаже майка й?
Том продължаваше да пише старателно. Флий за момент си представи, че му казва: „Добре ли си спомняш инцидента? Сигурен ли си, че не грешиш? Може би трябва отново да поговорим за него?“.
Не. Нямаше смисъл да го безпокои заради нещо толкова крехко и несигурно. Заради една халюцинация. Тя завъртя кранчето и напълни мивката с вода. Сапунените мехурчета се въртяха и улавяха слънчевите лъчи. Отново погледна синкавите вени, които криволичеха по вътрешната страна на предмишниците й. Ибогаинът щеше да отвори черепа й и да пусне светлина в него. Може би тази вечер щеше да разбере това, което искаше. Нямаше да казва на Том. Едно нещо обаче беше сигурно — щеше да попита майка си от коя страна на дупката се намират.
28.
Последният известен адрес на Куанеле Дламини беше в Нейлсий — самостоятелна тухлена къща от деветдесетте години на миналия век. Къщите в района бяха почти идентични. Пред всяка от тях имаше затревена площ, гараж и американски тип пощенска кутия. Къщата на Дламини беше в края на пътя и от нея се виждаше контролната кула на летището. Кафъри натисна звънеца. Отвори му руса жена с плитки дънки и розова фланелка с надпис „Порнозвезда“.
— Отиде си — отговори жената, след като Кафъри я попита за Дламини, — там, откъдето дойде. Едва ли ще се чуем отново. Не искайте от мен да му се обаждам. Повярвайте ми, опитвала съм.
Въпреки това го покани да влезе. Определено търсеше компания. Огледа го от глава до пети, обърна се и тръгна по коридора, като поклащаше леко бедра. Кафъри веднага разбра, че ще го получи, стига да пожелае.
Отидоха в задната част на къщата, където беше дневната. Там имаше две малки момиченца, облечени и еднакви розови дрешки с надпис „Барби“. Русите им коси бяха вързани с розови панделки. Децата се взираха в екрана на плазмения телевизор. Кафъри прецени, че са на десет или на единайсет години.
— Хей! — Жената побутна крака на едното с обутото си в розов чорап стъпало. — Намалете звука! Отивам ето там и не искам да ме притеснявате.
Момичетата не отговориха. Едното вдигна дистанционното и намали звука. Жената преведе Кафъри през една двойна врата от гравирано стъкло, отвъд която имаше отрупана с палми зимна градина. На двора отвън се виждаше люлка, боядисана в розово и лилаво.
— Добри деца — каза той.
— Аха.
Върху плетеното канапе седеше един доберман, който жената избута на пода. Ноктите му затракаха по плочките, докато се шмугваше в дневната. Жената се наведе и отупа възглавниците, като издуха полепналите по тях кучешки косми.
— Занимаваше се с внос, правеше каквото може, но това не стигаше и всичко пропадна. — Тя постави възглавницата на канапето и се отдръпна назад, да седне Кафъри. — Не знам къде е. Опитах да се свържа с него, но не можах. Прибрал се е.
— Тази къща негова ли е?
Жената изсумтя.
— О, я стига. Беше на бившия ми, онзи преди Куанеле. Сега е моя и на момичетата.
— Децата не са негови, така ли?
Тя го изгледа така, сякаш беше чула някаква шега.
— Ти будалкаш ли ме? Приличат ли на него?
— Не знам. Не виждам негова снимка.
— Е, той е чернокож — каза снизходително тя. — Много черен. Южноафриканец. — Приседна до една ниска стъклена масичка и кръстоса предизвикателно крака. Дългата руса опашка се преметна над рамото й. Личеше си, че харчи доста пари в солариума. — Какво искаш да знаеш за него? Изобщо не ми пука дали ще има неприятности. Питай каквото искаш.