Докато мислеше за онези осем минути, тя разбра нещо, за което не се беше замисляла преди. Разбра, че може да „вижда“ времето. Човек обикновено не го забелязва, но сега вече й беше съвсем ясно, че то е разделено на видими отрязъци. Трябва само да знаеш как да го погледнеш. Винаги е било така, още от самото начало. Някои отрязъци от време са големи, а други — малки. Цветът им е различен в зависимост от размера. Най-малките — миговете, през които човек може да избегне куршум или удар, са яркочервени. Тези, които са достатъчно дълги да спасиш човек от задушаване, да се затичаш и да хванеш топка или да загубиш контрол над колата и да катастрофираш, са оранжеви и леко издути в краищата. Сънят представлява бледожълти кубчета — осемчасови късове, които се цепят и разчупват неестествено, когато се събудиш по-рано. Точно затова всичко изглежда нереално на следващия ден.
Тя държеше очите си затворени, като изучаваше отрязъците от време и начина, по който се разпростираха надалече и оформяха бъдещето й. Хиляди малки форми, подредени в дълга редица. От далечината долиташе шум. Уа-уа-уа. Постепенно се засилваше. Уа-уа-уа. Тя дръпна глава назад, мразеше този шум. Като водолаз за нея той означаваше начало на токсично претоварване. Този път обаче шумът не беше в главата й, а идваше отвън, проникваше през прозореца. Уа-уа-уа. Уа-уа-уа. Тя отвори очи. Очакваше да види как звукът влиза, но вместо това видя, че стаята се е изменила до неузнаваемост.
На отсрещната стена се беше появила пукнатина. Флий се втренчи в нея като хипнотизирана. Пукнатината се удължи и засия със сребърен блясък. Стаята сякаш се белеше. Шумът се засили и тя веднага разбра какво се случва. В момента, в който вдигна ръце, за да се предпази, таванът се продъни, накланяйки се настрани. Грохотът я оглуши. Тежка, непоносима светлина се стовари върху нея и я потопи. Тя се хвана здраво за дивана, защото знаеше, че ако бъде отнесена, нищо няма да може да я върне обратно.
Щом шумът най-накрая престана, тя бавно свали ръце и се огледа. Нищо не беше както преди. Всичко изглеждаше променено. Дори въздухът беше различен — трептящ и сребрист. Снопове бяла светлина се спускаха отгоре, а около тях танцуваха облаци тиня. Усещането за студенина и ужас й подсказа къде се намира. Намираше се в Бушменската дупка. Мястото, което принадлежеше на глупавите и на мъртвите.
Тя се опита да се отдръпне и да се върне на дивана, но водата я повдигна и преобърна тялото й. Преди да се усети, вече плуваше в студената вода. Спря и започна бавно да размахва лявата си ръка, за да се извърти настрани. Не можеше да се ориентира и дори не беше сигурна в коя посока е повърхността. Лъчите пак се виждаха, но този път бяха остри като сталагмити и тя се страхуваше, че може да се пореже на тях. Започна да плува, чувствайки как прекрасната, абсолютна чистота проблясва по лицето й. Нямаше никакви мехурчета. Единствено теченията се плъзгаха покрай водолазния й костюм. Кристална чистота. Сега разбра какво означава кристална чистота.
След като поплува известно време и разбра какво е да си риба, тя видя, че отдясно идва светлина. Спря и се извърна към нея. Виждаше се ярко осветеният вход към някаква пещера. След кратко колебание се насочи към нея. Щом се приближи на десетина метра, видя, че вътре има някакви хора. Три лица, окъпани в жълта светлина — баща й, брат й и Кайзер. Флий виждаше някаква стая — две легла, стол с куфар върху него, снимка ма орхидея на стената и прашни завеси. Позна я. Това беше хотелската стая, в която бяха настанени в нощта преди инцидента.
— Татко? — каза плахо тя. — Татко?
Шумът се появи отново. Беше по-силен от преди. Уа-уа-уа. Фигурите изведнъж започнаха да се движат, като че ли някой беше натиснал бутона „Плей“. Тримата тихо разговаряха, като в същото време проверяваха водолазната си екипировка. Флий усети болка в стъпалата си и разбра, че това не е халюцинация, а спомен. Тогава тя също беше в стаята, малко встрани от тях, но все пак там. В онази нощ седеше на леглото и наблюдаваше как мъжете проверяват екипировката. Краката й бяха бинтовани.
Кайзер и баща й се дръпнаха леко встрани от Том, който, въпреки че беше достатъчно близо до тях, не чуваше разговора им. Беше твърде зает с монтирането ма скруберите. Двамата направиха всичко възможно мърморенето им да изглежда непринудено. Разговорът беше таен, но Флий го разчиташе по устните им. Разбираше всяка дума.