— Странно ли е? — попита баща й и погледна Кайзер в лицето.
— Кое да е странно?
— Знаеш кое. Да си отново в Африка.
— Ние сме в Южна Африка, а не в Нигерия. Не се случи тук.
Флий разбираше всичко, чувстваше се, сякаш паметта й е пречистена, а после възпроизведена на екран с висока разделителна способност. Всеки пиксел изглеждаше брилянтно ясен, а картината оставаше стабилна въпреки водните течения.
— Въпреки това сигурно се чувстваш странно след всичките тези години. Би ли могъл да се върнеш и отново да заживееш тук?
— Не — отговори Кайзер. Лицето му за момент стана тъжно и старо. — Знаеш отговора. Знаеш, че искаха да ме унижат. За назидание.
Двамата продължиха работата си — почистваха маските и проверяваха бутилките. За момент се възцари приятелско мълчание. Баща й провери ремъците на плавателния си компенсатор и след като се увери, че всичко е наред, го остави настрани. Вече нямаше какво да прави и погледна през рамо, за да провери дали Том е близо. Приведе се към Кайзер и му прошепна:
— Слушай, това е важно!
Кайзер изглеждаше изненадан от тона му.
— Какво, Дейвид? Какво има?
Баща й говореше в ухото на Кайзер и Флий вече не виждаше добре устата му, затова долови само някои думи.
— Там долу… обещай ми… сигурен… опит.
Тя се взря в него и сърцето й запрепуска. Точно когато се канеше да доплува по-наблизо и да го попита за какво говори, периферното й зрение регистрира някакво движение. Тя се извъртя бавно настрани. Опасяваше се, че ако главата й се разклати, ще й се завие свят. Вдясно от нея имаше дълга ивица пясък. Докато очите й все още се нагаждаха, от мрака бавно започнаха да изникват форми. Първо се появи ръка на скелет. Пръстите бяха разперени, а неопреновият костюм достигаше до китката. След това още една ръка. Светлината се процеждаше зловещо между костите. Сърцето на Флий бумтеше. Още една сянка се опитваше да придобие форма. Прегърбената фигура на водолаз. Главата му беше завряна в тинята, а на бутилките, които бяха прикачени за гърба му, имаше надпис „Вдъхновение“. Две тела, намиращи се на не повече от десет метра. Още малко и щеше да ги докосне. Гърлото й се стегна, докато плуваше към тях. Взираше се в ужасяващите форми, осъзнала, че това са родителите й.
Опита се да каже „не“, но гърлото й не издаде нито звук. Изпадна в паника и започна да размахва ръце. Мъчеше се да нададе вик. Родителите й бяха на дъното. Преди да успее да извика, чу някакъв грохот. Сякаш мощно течение минаваше през тесен отвор. Появи се водовъртеж, проблесна светлина, а след това телата внезапно изчезнаха. В главата й отново се възцари тишина.
Флий лежеше неподвижно, а очите й регистрираха всичко около нея — осветени от слънцето завеси, мръсни прозорци, термос с кафе и шкафове, които винаги бяха заключени. Маските на Кайзер — семейните реликви, с които си беше играла като малка, гледаха към нея. От небето долетя бръмченето на едномоторен самолет. Каква глупачка само! Изобщо не съм била в Бушменската дупка. През цялото време съм била в къщата на Кайзер и съм седяла на дивана.
Флий чуваше как една муха се блъска в прозореца и как Кайзер трака по клавиатурата на компютъра си. Когато се обърна по посока на шума, главата й се замая. Помисли си, че ще повърне. С няколко внимателни движения се намести по-удобно и се опита да фокусира очите си върху термоса. След като се увери, че световъртежът е изчезнал, отново затвори очи. В ъглите им внезапно изпълзяха цветове. Приличаха на мазните дъги по повърхността на мръсна локва. Мушнаха се под клепачите й и започнаха да пулсират и да се уголемяват. Изпълниха главата й и се втурнаха в носната й кухина. Задушаваха я. Главата й всеки момент щеше да се пръсне от чудовищното налягане.
Тя немощно повдигна ръка и докосна лицето си. Опитваше се да избърше цветовете, да ги прогони. От гърлото й излезе умолителен, скимтящ звук. Точно когато си помисли, че това е краят, цветовете се пукнаха като балони и изчезнаха. Остана само студена, чиста тъмнина. Флий веднага разбра, че отново е в смразяващите води на Бушменската дупка.
— Мамо? — опита се да каже тя, но езикът й беше натежал и не се подчини.
Размаха ръце във водата. Искаше да види лицето на майка си и да погледне в очите й.
— Мамо?
Изведнъж пред нея се появи лице. Череп с водолазна маска. Около него се полюшваше руса коса и нещо бяло и прозрачно — надигаща се на талази бяла риза. Флий се отдръпна стреснато назад.