— Когато реша. Когато реша.
— Обеща, че ще ми кажеш.
Ходещия мъж изсумтя.
— Вече ти казах, че ще го направя когато реша. Трябва първо да си помисля. — Той хвърли още една цепеница в огъня и изтупа ръце. — Какво виждаш, когато погледнеш лицата на онези момичета? Онези проститутки, с които не спиш достатъчно често.
Кафъри се намръщи. Трябваше да извади тютюна и да си свие една цигара, преди да отговори.
— Не ги гледам — отговори той и запали цигарата. — Опитвам се да не гледам. Не искам да виждам отражението си.
— Да, защото ако го видиш… нали знаеш какво се вижда?
— Не.
— Вижда се смъртта.
— Смъртта?
— Да. Смъртта. Е, ти все още имаш избор. Засега обаче изборът ти е същият като моя.
— Същият избор? Моят избор е съвсем друг.
Ходещия мъж се усмихна и хвърли последното дърво в огъня.
— Грешиш. За момента си избрал смъртта. Да. Точно това търсиш. Ти търсиш смъртта.
Кафъри отвори уста, за да възрази, но думите на Ходещия мъж го спряха. Устата му остана леко отворена. Ходещия мъж се изсмя в лицето му.
— Шокът е голям, нали? Шокиращо е да разбереш, че си се отказал от живота. Ти се стремиш към смъртта.
Кафъри затвори устата си.
— Не. Не е така. Аз не съм като теб.
— Такъв си, Джак Кафъри. Полицай. Ти си съвсем същият като мен. Единствената разлика е, че моите очи са отворени. — Той дръпна с пръсти клепачите си и показа зачервените си очни ябълки. На светлината от огъня изведнъж заприлича на чудовище. — Виждаш ли? Аз не гледам назад. Аз знам, че искам да умра. А ти? — Той се ухили. — Ти все още дори не подозираш това.
31.
17 май
Това се случи по времето, когато Кафъри живееше с Ребека в родната си къща в Югоизточен Лондон. След един голям скандал тя стисна лицето му с ръце и му каза нежно: „Джак, понякога имам чувството, че живея с човек, който умира“.
В продължение на четири години беше държал тези думи заровени някъде в съзнанието си. Не искаше да ги забрави, но и се стараеше да не мисли твърде много за тях. Те приличаха на спомена за парфюма й и на полузабравена мелодия. Ходещия мъж ги беше съживил.
Нещо се беше отворило. Някакъв нов канал се беше появил в главата му и му причиняваше болка. Кафъри знаеше, че Ходещия мъж би посочил Кийли и другите момичета и би казал, че заради тях той търси смъртта. След това би споменал работата му: „А относно работата ти, най-вече тя те води към смъртта“.
На следващата сутрин Кафъри седеше в офиса си в Кингсууд. На бюрото пред него имаше чаша кафе и сандвич. Докато отваряше оранжевия пакет, който Мерилин му беше изпратила, той мислеше за работата си и си я представяше като някакъв вид смърт. Мерилин му беше написала бележка: „Обади ми се, ако имаш нужда от съвет, скъпи. Целувки, М.“.
— Благодаря ти, Мерилин — каза той с кисела усмивка.
Смачка бележката и отиде да я хвърли в кошчето за боклук, но нещо го спря. Намери тиксо и я залепи на стената. Сега вече Мерилин можеше да прави това, което най-много искаше — да го наблюдава непрекъснато. След това той се върна при пакета и започна бавно да вади пликовете и папките. Вътре беше всичко, от което се нуждаеше — дисертации на тема африкански ритуали; статии, свързани с Адам; списък на връзките с различни университети. Забеляза, че един от тях е в Бристол. Освен това имаше и диск в розова кутийка. Презентация. Той го извади и го сложи в компютъра. Когато видя логото на лондонската полиция, реши, че Мерилин сама е подготвила всичко. Тя обичаше компютрите. Презентацията беше оформена като лекция, с връзки към други файлове. Започна да чете, а в това време слънцето се издигна високо в небето и управлението се изпълни с живот. През прозореца се виждаше как хората влизат и излизат от магазините. Кафъри беше много благодарен на Мерилин за старанието. Само за два часа успя да научи страшно много по въпроса.
Темата „Мути“ се оказа много по-голяма, отколкото беше очаквал. Първоначално лечителите хвърляли на земята свещените обекти — кости, зърна и камъни — и по тях отгатвали какви са нуждите на клиента. Според пророчеството на лечителя се определяло и лекарството: маймунска кожа — за бебетата, които плачат твърде много; мекотело — за съпрузи, които искат да се предпазят от изневери. Списъкът включваше най-различни животни — мравояди, риби и какво ли още не. Очевидно всяка част от телата на животните имаше своето място в мути.