Кафъри се опита да дочете страницата, но започна да се разсейва, затова се върна към основната лекция. Веднага щом кликна върху нея, разбра, че е навлязъл в една много по-мрачна област — частите от човешки тела. Първо се появи снимка на човешки череп. Той беше поставен върху хирургическа маса, а до него имаше метър. Кафъри прочете внимателно текста. Частите от човешки тела обикновено се крадели от трупове, но мути от мъртвите тела било много по-слабо в сравнение с това от живите. Лекарството щяло да бъде по-силно, ако жертвата е все още жива. Колкото по-силно викала тя, толкова по-добре. От децата се правело най-доброто лекарство. В този случай нещата опирали до чистотата.
Кафъри отдели поглед от екрана. Внезапно се почувства много уморен. Сложи захар в кафето си и го разбърка. Бучката остана за момент на повърхността, а след това бавно потъна. Беше чувал преди време, че шестима мъже от Южна Африка били обвинени в изнасилване на деветмесечно бебе. Извергите вярвали, че по този начин ще се излекуват от СПИН. От тази мисъл го заболя главата.
В следващия раздел от лекцията се изясняваше разликата между жертвоприношението и мути-убийството. При жертвоприношението целта била да се умилостиви дадено божество, докато при мути убивали жертвата, за да вземат части от тялото й и впоследствие ги използвали в окултната медицина. „Мозъкът дарява клиента със знания. Гърдите и гениталиите дават сила. С помощта на носа или клепача може да бъде отровен врагът“. На следващата снимка се виждаше отрязано парче плът. Кафъри разбра какво е чак след като прочете заглавието: „Пенисът може да донесе успех при конни надбягвания“.
— Господи! — промърмори той и се размърда притеснено на стола си. Искаше му се да изпие едно уиски, но ако си позволеше това, щеше да последва и второ и денят щеше да отиде на кино, преди да се усети. Провери дали някъде се споменава човешка кръв, но не можа да намери нищо. След това си спомни за посещението си при Рошел и пусна търсене за името „Токолош“.
Първия път не се появи никакъв резултат, защото беше написал „Токалош“. След още няколко опита разбра, че правилното изписване е „Токолоши“. Малко след като започна да чете, нещо го накара да стане и да пусне щорите. Вече не се чувстваше комфортно в офиса и не му харесваше да го гледат непознати хора от улицата.
Оказа се, че Токолоши е зъл дух, който е близък на магьосниците. Сам по себе си не представлявал особена заплаха, но когато попаднел под властта на магьосник, ставал опасен. Рошел му беше споменала, че купа с кръв уж можела да усмири духа, но сега Кафъри разбра, че имало и други начини за предпазване — котка или снимка на котка, която търка лицето си. Освен това човек можел да намаже кожата си с маста от Токолоши, която лечителите продавали. В материалите имаше и статия за двама южноафриканци, арестувани за въоръжен грабеж. В колата им полицията открила човешки череп и парче месо, поставено в него. Мъжете откраднали черепа от един гроб и сложили месото в него, за да нахранят Токолоши.
Кафъри се прехвърли на следващия слайд. На екрана се появи груба рисунка на някакво малко човече. То се беше изплезило и гордо държеше члена си с ръка. Кафъри издърпа стола си по-близо до екрана. Слънчевите лъчи се промъкваха между процепите на щорите и затопляха лицето му. Усети студенина, когато прочете: „Пенисът на Токолоши символизира мъжественост, но също така и опасност. Жените издигат леглата си върху тухли, за да не може да ги стигне. Той е воден дух и живее по бреговете на реките“.
Кафъри отново прочете последното изречение — „Той е воден дух и живее по бреговете на реките“. Главата му пулсираше. Мислеше за сервитьорката от „Станцията“ и за голото дете, което бе видяла. След това съзнанието му внезапно се насочи към сенките в уличката, към пурпурното червило на Кийли и към чувството, че някой беше скочил върху капака на колата му. Стана и издърпа сакото си от облегалката на стола. Токолоши му се хилеше от екрана.
— Майната ти — измърмори Кафъри и изключи монитора, без да затваря файла. — Майната ти.
Време беше отново да отиде при Рошел. Трябваше да й зададе още няколко въпроса.
Тя се зарадва на посещението му. Носеше розово спортно горнище, а на челото й имаше бяла лента. Въпреки тежкия грим, приличаше на човек, който се кани да отиде на фитнес. Пъхна ръце зад гърба си и опря задник на стената. Гърдите й изскочиха напред.