— Здравей — каза тя. — Размисли ли относно бирата?
— Мога ли да вляза?
Тя наклони глава, после се отдръпна леко назад, за да му направи място. Кафъри влезе в дневната. Двете момичета гледаха „Следващият топмодел на Америка“. Бяха седнали по съвсем същия начин като предния път. Ако не бяха облечени с други дрехи, щеше да реши, че са седели тук цяла нощ. Прескочи краката им и се отправи към зимната градина.
— Да ти приготвя ли питие? — попита Рошел, докато отупваше възглавниците. — Имам машина за шейкове. Тази сутрин пихме ягодов и от праскови.
— Не се притеснявай. Само едно кафе. — Бръкна в папката, която беше донесъл. Доберманът се припичаше на слънце и му хвърляше по някой неособено заинтересован поглед. — Няма да се бавя. — Извади снимката. Тя беше направена на една среща на Търговската камара и на нея се виждаше как Мабуза държи чаша червено вино и оживено разговаря. Беше облечен в костюм, а на посивялата му глава имаше традиционна африканска шапка. Кафъри подаде снимката на Рошел. — Виждала ли си този човек?
Тя погледна снимката, а след това — Кафъри.
— Да, това е Гифт. Приятелят на Куанеле.
Кафъри притвори очи за момент.
— Какво има? — попита тя.
— Нищо — отговори той и прибра снимката. Какъв идиот. Как не я попита още вчера? Остави папката, седна на канапето и огледа стаята. Дребни украшения, вази и снимки на децата. Имаше и снимка на котка — малко коте, което търкаше муцунката си с лапи.
— Рошел, ти каза, че Куанеле се страхувал от дявола, нали?
— Как бих могла да забравя. Проклетият Токолош. Непрекъснато мислеше за него.
— Да — каза той, като наблюдаваше внимателно лицето й. — Токолоши. Какво ти казваше Куанеле за него?
— Ами, само това. Почти нищо на практика. Разговаряше с Тиш по този въпрос. — Тя се провикна към дневната: — Хей, Летиша!
— Какво?
— Ела за момент, красавице!
След известно време едното от момичетата се появи на вратата. Беше нацупено и гледаше в краката си.
— Какво?
— Кажи „здравей“ на господин Кафъри.
— Здравей — каза то.
— Понякога си мисля, че момичетата харесваха Куанеле повече от мен. Така ли е, Тиш, красавице? Харесваше ли Куанеле?
— Да. Предполагам.
— Купи ти „Нинтендо“, нали?
— Да, беше готин.
— А сега, миличка — започна Рошел, — кажи ми, помниш ли Токолош? Разкажи на господин Кафъри за него.
Летиша погледна назад през рамо, към перваза на дюшемето — сякаш се интересуваше именно от него, а не от Кафъри.
— Много е нисък. Живее в реката. Черен.
— Давай, говори!
— Нали вече казах. Казах, че е нисък, черен и уродлив. Живее в реката и винаги ходи гол. Друго?
— Летиша — каза бавно Кафъри. — Откъде знаеш за него? От Куанеле ли?
— Дааа. — Думата прозвуча като цяло изречение. Сякаш искаше да каже: „Да, разбира се. Не го ли знаеше? Откъде си паднал, смотаняк такъв“. — Непрекъснато говореше за това.
— Какво ти каза?
— Разни глупости. Ядял хора. Аз го видях един път.
— Тиш — каза предупредително Рошел. — Господин Кафъри е полицай. Сега ми кажи истината. Не това, което Куанеле те е инструктирал да говориш.
Летиша погледна майка си, а след това Кафъри.
— Видях го — каза тя. — Много странен беше. Мама никога, ама никога не ми вярва. Каквото и да кажа.
— О, пак се почна.
Кафъри вдигна ръка, за да ги успокои.
— Летиша, къде го видя?
— Долу, на реката. Там, където беше складът на Куанеле.
— Някой друг видя ли го?
— Само двамата бяхме. Беше тъмно. Отидохме да направим… как се казваше това, мамо?
— Инвентаризация.
— Инвентаризация. Когато излизахме от склада, от храстите се чу някакъв звук. Птица или нещо такова. Онзи стоеше приведен. От него капеше вода и затова си помислихме, че е излязъл от реката.
— Добре — каза Кафъри. Главата му беше пълна с образи на джуджета — онова в презентацията на Мерилин, другото на понтона до „Ровът“, сега и това. — Казваш, че Куанеле също го е видял?
— Да, много се изплаши. Започна да прави така. — Тя постави ръка на гърдите си и започна да диша учестено. Кафъри усети, че го полазват тръпки, докато седеше в слънчевата стая и гледаше как това малко момиче изиграва сцената. — Тогава закри с ръка очите ми и ме накара да вляза в колата. Докато пътувахме към къщи, той плачеше и трепереше, говореше на африкански. Казваше, че трябва да направи нещо. Страшно, а?